Държавните предприятия следва да спазват високи стандарти на прозрачност, отчетност и почтеност и да бъдат подложени на същите висококачествени стандарти за счетоводство, оповестяване, съответствие и одит, както котираните на борсата предприятия.
Осигуряването на прозрачност по всички съществени въпроси, свързани с предприятието, е от основно значение за укрепване на отчетността на съветите на ДП и управлението и за даване възможност на държавата да действа като информиран собственик. При определяне на изискванията за докладване и оповестяване за ДП, трябва да се вземе предвид размерът на предприятието и търговската му ориентация. Например, за ДП с малък размер, които не са ангажирани с цели на обществената политика, изискванията за оповестяване не трябва да създават конкурентно неблагоприятно положение. Обратно, когато ДП са големи или когато държавната собственост е мотивирана основно от цели на обществената политика, съответните предприятия трябва да прилагат особено високи стандарти на прозрачност и оповестяване в области, които могат съществено да повлияят на резултатите на предприятието.
V.А. ДП следва да докладва и оповестява всички съществени въпроси, свързани с предприятието, в съответствие с висококачествени, международно признати счетоводни стандарти и стандарти за оповестяване, които могат да включват области от значителен интерес за държавата като собственик и за широката общественост. Каналите за разпространение на информация трябва да осигуряват безплатен и навременен обществен достъп.
Всички ДП следва поне веднъж годишно да оповестяват всички съществени въпроси, свързани с предприятието, а големите и котираните на борсата предприятия следва да го правят в съответствие с висококачествени, международно признати счетоводни стандарти и стандарти за оповестяване, или национални счетоводни стандарти, съвместими с тези стандарти. Всички останали ДП следва да прилагат тези стандарти, доколкото е възможно. Съществена информация може да се определи като информация, чието пропускане или погрешно представяне може разумно да се очаква да повлияе на оценката на инвеститора за стойността на предприятието. За съществена информация може да се определи информация, която разумен инвеститор би счел за важна при вземане на инвестиционно решение или решение за гласуване. Корпоративното оповестяване следва да се фокусира върху това, което е съществено за решенията на инвеститорите и може да включва оценка на стойността на предприятието, но може също да помогне за подобряване на общественото разбиране за структурата и дейностите на предприятията, корпоративните политики и представянето по отношение на екологични, социални и управленски въпроси.
Лесно достъпните и удобни за ползване уебсайтове на предприятията също предоставят възможност за подобряване на разпространението на информация, като в повечето юрисдикции сега се изисква или препоръчва предприятията да имат уебсайт, който предоставя релевантна и значима информация за самото предприятие. Членовете на съвета на ДП трябва да подписват финансовите отчети, а изпълнителните директори и финансовите директори трябва да удостоверят, че тези отчети точно и справедливо представят дейността и финансовото състояние на ДП.
Доколкото е възможно, съответните органи трябва да извършат анализ на разходите и ползите, за да определят кои ДП следва да се подчиняват на висококачествени международно признати стандарти. Това ще насърчи последователността и съпоставимостта за цялото портфолио. Висококачествени вътрешни стандарти могат да бъдат постигнати чрез съгласуването им с един от международно признатите счетоводни стандарти. Този анализ трябва да вземе предвид, че изискванията за оповестяване са както стимул, така и средство съвета и ръководството да изпълняват задълженията си професионално.
Годишните и междинните отчети са ключов източник на информация за анализ на финансовите и оперативните резултати, както са представени в одитираните финансови отчети на едно ДП. Всички ДП са задължени да изготвят годишни финансови отчети, които включват баланс, отчет за паричните потоци, отчет за приходите и разходите, отчет за промените в собствения капитал и пояснителни бележки. Тези отчети обикновено трябва да бъдат завършени в рамките на три до шест месеца след края на финансовата година. Отчитането трябва да бъде изчерпателно, ясно, надеждно и сравнимо.
Макар всички ДП, дори тези, които се занимават изцяло с търговска дейност, изпълняват своите функции в обществен интерес, високото ниво на оповестяване е особено ценно за ДП, които се стремят да постигнат важни цели в обществената политика. Това е особено важно, когато те оказват значително въздействие върху държавния бюджет, върху рисковете, поемани от държавата, или когато влияят на въпроси, свързани с устойчивостта или глобалния пазар.
Предвид капацитета и размера на предприятието, ДП трябва да бъдат подложени на същите изисквания за оповестяване, както и публичните предприятия. Изискванията за оповестяване не бива да компрометират съществената корпоративна конфиденциалност и не трябва да поставят ДП в неблагоприятно положение спрямо частните конкуренти. ДП трябва да предоставят отчети по всички съществени въпроси, свързани с предприятието, като финансови и оперативни резултати, нефинансова информация, политики за възнаграждение и действителни възнаграждения на членовете на съвета и ключовите ръководители, сделки със свързани лица, включително тези с правителството и свързани субекти, структури на управление и политики на управление. ДП трябва да разкрият дали следват някакъв кодекс за корпоративно управление и, ако отговорът е да, да посочат кой. При оповестяването на резултатите е добра практика ДП да се придържат към одобрени международни стандарти за отчетност.
Съобразно капацитета и размера на предприятието, примери за такава информация включват:
V.А.1. Ясно изявление пред обществеността относно целите на предприятието и тяхното изпълнение, включително всеки мандат, очакван от принципала на държавната собственост.
Важно е всяко държавно предприятие да има яснота относно своите основни цели. Независимо от съществуващата система за наблюдение на изпълнението, трябва да се определи ограничен набор от ключови цели, както и информация за това как предприятието управлява компромисите между цели, които могат да бъдат в конфликт.
Когато държавата е мажоритарен акционер или ефективно контролира държавното предприятие, очакванията на държавите собственици трябва да бъдат ясни на всички останали инвеститори, на пазара и на широката общественост. Такива задължения за оповестяване ще насърчат ръководителите на държавното предприятие да изяснят очакванията за себе си и също така биха могли да увеличат ангажимента на ръководството за изпълнение на тези очаквания. Това ще осигури отправна точка за всички акционери, пазара и широката общественост за разглеждане на приетата стратегия и решенията, взети от ръководството.
Държавните предприятия трябва да докладват как са изпълнили своите цели, като оповестят ключови показатели за резултати. Когато ДП се използва и за целите на обществената политика, то трябва също да докладва как се постигат тези цели.
V.А.2. Финансови и оперативни резултати на предприятието, включително, където е уместно, разходите и договореностите за финансиране, свързани със задължения за обществени услуги.
Подобно на частните предприятия, ДП трябва да оповестяват информация за своите финансови, оперативни и нефинансови резултати. Например, това може да включва основните финансови отчети, като тези, съдържащи се в балансовия отчет, отчета за печалбите и загубите, отчета за паричните потоци и пояснителните бележки към финансовите отчети, както и друга ключова финансова информация, която предприятието счита за релевантна, като стойности на дивиденти и дългове (включително информация за неизплатен дълг, профил на матуритет и валутно разпределение), използван капитал, печалба преди лихви, данъци, обезценка и амортизация, възвръщаемост на собствения капитал, възвръщаемост на активите, коефициент на собствен капитал, инвестиции, изплащане на дивиденти, финансов ливъридж и други ключови показатели като брой на служителите и постижения по цели, свързани с равенство между половете и други видове многообразие, ако е приложимо. Трябва да се посочи стандартът за отчитане, като например МСФО или друг, който е приложен към финансовото отчитане. Такова оповестяване трябва да позволи на ползвателя да оцени ключова финансова информация относно търговските и нетърговските ориентации. Достатъчно информация трябва също да придружава ключовите финансови показатели, за да предостави на акционерите яснота относно посланията, които тези показатели предават, как се изчисляват и как се свързват със съпътстващите ги финансови отчети. Освен това, когато се очаква ДП да изпълняват конкретни задължения за обществени услуги, трябва да се оповести информация за разходите за свързаните дейности. Всяка компенсация за ДП, включително за задължения за обществени услуги, чрез субсидии или други форми на натурални ползи и предимства, трябва да бъде количествено определена и оповестена, заедно с възможното им въздействие върху равнопоставеността и обосновка. Също така е добра практика докладът за вътрешния контрол върху финансовото отчитане да придружава финансовите отчети. В същото време трябва да се полагат грижи от страна на принципала на собствеността, за да се гарантира, че допълнителните задължения за отчитане, наложени на ДП, освен тези, наложени на частните предприятия, не създават ненужна тежест за техните стопански дейности.
V.А.3. Управление, собственост и правна и гласова структура на предприятието или групата, както и на всякакви значителни дъщерни дружества, включително съдържанието на всеки кодекс или политика за корпоративно управление и процесите на тяхното прилагане.
Важно е структурите на собственост и гласуване на ДП да бъдат прозрачни, така че всички акционери да разбират ясно своя дял от паричния поток и правото на глас. Също така следва да бъде ясно кой запазва законната собственост на акциите на държавата и кой поема отговорността за упражняване на правата на собственост на държавата. Следва да бъдат оповестени всички специални права или споразумения, които се различават от общоприложимите правила за корпоративно управление и които могат да нарушат структурата на собственост или контрол на ДП, като златни акции и право на вето. Наличието на споразумения за контрол, като например акционерни споразумения следва да бъде оповестено, макар част от тяхното съдържание може да бъде предмет на условия за поверителност.
ДП следва да публикуват всяка друга релевантна информация относно тяхната организационна структура, като например за значителни дъщерни дружества и филиали и всякакви други субекти, в които имат участие, представителство и намеса. Това следва да включва процента на собственост във всяко такова дъщерно дружество или холдинг, както и страните на тяхното учредяване и дейност. Сложните групови структури могат да увеличат непрозрачността, присъща на сделки със свързани лица, както и да се даде възможност за заобикаляне на изискванията за оповестяване. Особено внимание следва да се обърне на идентифицирането на всички свързани лица в юрисдикции със сложни групови структури, включващи котирани на борсата предприятия.
V.А.4. Възнаграждението на членовете на съвета и ключовите ръководители.
Важно е ДП да гарантират високи нива на прозрачност по отношение на възнагражденията на членовете на съветите и ключовите изпълнителни директори, за предпочитане на индивидуална основа. Неспособността да се предостави адекватна информация на обществеността може да доведе до негативни възприятия и риск от реакция срещу принципала на собствеността и отделни ДП. От ДП обикновено се очаква да предоставят информация своевременно, включително съществени промени в политиките за възнаграждение, прилагани към членовете на съветите и ключовите изпълнителни директори, както и нивата или сумите на възнагражденията стандартизирано и сравнимо. Където е приложимо, информацията трябва да включва, наред с другото, разпоредби за прекратяване на договори и пенсиониране, както и всякакви специфични надбавки, бонусни схеми или непарични възнаграждения, предоставени на членовете на съветите и ключовите ръководни длъжностни лица. Използването на показатели за устойчивост във възнагражденията също може да изисква оповестяване, което позволява на акционерите да оценят дали показателите са свързани със съществени рискове за устойчивост и стимулират дейността в дългосрочна перспектива.
V.А.5. Състав на съвета и неговите членове, включително квалификации на членовете на съвета, процес на подбор, политики за разнообразие на съвета, роли в други съвети на предприятието или в държавата и, ако е приложимо, класификация като независими.
Пълната прозрачност относно квалификациите на членовете на съвета е особено важна за държавните предприятия и трябва да бъде изцяло съобразена с Насоките на ОИСР за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия. В изцяло държавни предприятия, номинирането и назначаването на членовете на съвета често е пряка отговорност на правителството, затова съществува риск членовете на съвета да се възприемат като действащи от името на държавата или конкретни политически групи, а не в дългосрочен интерес на предприятието и неговите акционери. Изискването за високи нива на прозрачност на квалификациите на членовете на съвета и процесите на номиниране и назначаване могат да играят роля за повишаване на професионализма на съветите на държавното предприятие. Също така позволява на инвеститорите да оценят квалификациите на членовете на съвета и да идентифицират потенциални конфликти на интереси.
Много юрисдикции изискват или препоръчват пълната прозрачност на състава на съвети, включително по отношение на половото разнообразие. Такава прозрачност може също да обхваща други критерии като възраст и други демографски характеристики, в допълнение към професионалния опит и експертиза. Някои юрисдикции, които са установили такива изисквания или насоки в кодекси, също изискват прозрачност на принципа „спазвай или обясни“. В някои случаи това включва прозрачността на ключови изпълнителни и други висши управленски позиции. Подходящите политики за насърчаване на разнообразието в съвета и на изпълнително ниво също трябва да бъдат оповестени.
V.А.6. Всички предвидими рискови фактори и мерки, предприети за управление на тези рискове.
Сериозни трудности възникват, когато държавните предприятия не идентифицират ясно, не оценяват, не контролират или не отчитат рисковете. Без адекватно отчитане на съществени рискови фактори, държавните предприятия могат да представят невярно финансовото си състояние, цялостните си резултати или потенциала си за дългосрочно създаване на стойност. Това от своя страна може да доведе до неправилни стратегически решения и неочаквани финансови загуби. Съществените рискови фактори следва да се докладват своевременно и с достатъчна честота.
Надлежното оповестяване от страна на ДП на естеството и степента на риска, възникващ в тяхната дейност, зависи от стабилността на системата за управление на риска на ДП. ДП трябва да се отчитат в съответствие с нови и променящи се стандарти. Когато е уместно, това отчитане може да обхваща стратегии за управление на риска, както и системи, въведени за тяхното прилагане. Насоките предвиждат оповестяване на достатъчно и изчерпателна информация, за да се информират напълно акционерите и други потребители за разумно предвидимите съществени рискове на ДП. Оповестяването на риска е най-ефективно, когато е съобразено с конкретното предприятие и индустрия. Разкриването на информация за системата за наблюдение и управление на риска все повече се възприема като добра практика, включително по отношение на естеството и ефективността на свързаните процеси на комплексна проверка.
Всички акционери, включително държавни и недържавни, се нуждаят от информация за предвидими съществени рискови фактори за ДП. Те могат да включват: рискове, специфични за индустрията или географските области, в които ДП оперира; зависимост от суровини и вериги за доставки; рискове на финансовите пазари, като лихвен или валутен риск; рискове, свързани с деривати и извънбалансови транзакции; рискове, свързани с бизнес поведението, като корупция, права на човека и трудови рискове; рискове, свързани с цифровата сигурност и други технологии; данъчни рискове; рискове, свързани с устойчивостта, особено тези, свързани с климата. Оповестяванията за рисковете могат също да обхващат други значими геополитически събития като пандемии, иновации, връзки с национални планове за развитие и равенство между половете и разнообразие. Предприятията в добивната индустрия трябва да оповестяват своите резерви съгласно най-добрите практики в тази област, тъй като това може да бъде ключов елемент от техния профил на стойност и риск.
Разкритата информация относно съществените предвидими рискови фактори може да бъде особено полезна за акционерите и заинтересованите страни, когато дружествата с публично участие оперират в наскоро дерегулирани и все по-интернационализирани индустриални сектори, в нови юрисдикции или във високорискови сектори, където могат да се сблъскат с нови или различни рискове, включително и споменатите по-горе.
V.А.7. Всякаква пряка или непряка финансова помощ, включително гаранции, получени от държавата и поети ангажименти от името на ДП, включително договорни ангажименти и задължения, произтичащи от публично-частни партньорства или участие в съвместни предприятия.
За да се представи справедлива и пълна картина на финансовото състояние на дадено държавно предприятие, е необходимо да бъдат надлежно оповестени взаимните задължения, финансовата помощ или механизмите за споделяне на риска между държавата и държавните предприятия. Оповестяването трябва да включва подробности за всякакви финансови цели, поставени от правителството за държавните предприятия, като например за капиталовата структура, рентабилността и дивидентите, както и всяка държавна помощ или субсидия, получена от държавните предприятия, бюджетни заеми или каквато и да е гаранция, предоставена от държавата или друго държавно предприятие на държавните предприятия за техните операции, както и всеки ангажимент, който държавата поема от името на държавните предприятия. Плащанията, направени от държавните предприятия към държавния бюджет, също трябва да бъдат оповестени като част от такова отчитане на транзакции с правителството, обхващащи данъци, дивиденти, роялти и други плащания. За гаранции по заеми и кредити с обезпечение, държавните предприятия трябва да оповестят условията и клаузите, заложени в договорите (включително относно началните и крайните дати, оригиналната валута, ангажираните стойности, отпуснатия и неизплатен дълг, графика за амортизация, стойността и типа на лихвения процент). Стандартите за оповестяване следва да бъдат в съответствие със съществуващите правни задължения, например тези, които уреждат държавните помощи. Оповестяването на гаранции може да се извършва от самите държавни предприятия или от държавата. За добра практика се счита законодателят да следи бюджетните заеми и държавните гаранции, за да се спазват бюджетните процедури.
Публично-частните партньорства и съвместните предприятия също следва да бъдат адекватно оповестени. Тези предприятия често се характеризират с прехвърляне на рискове, ресурси и възнаграждения между публични и частни партньори за предоставяне на обществени услуги или обществена инфраструктура и следователно могат да предизвикат нови и специфични съществени рискове.
V.А.8. Всякакви съществени сделки с държавата и други свързани лица.
Съществените сделки между ДП и свързаните с тях субекти, като например инвестиране на собствен капитал от едно ДП в друго, могат да бъдат източник на потенциална злоупотреба и следва да бъдат оповестени. При отчитането на сделки със свързани лица следва да се предоставя цялата информация, необходима за оценка на справедливостта и целесъобразността на тези сделки. Свързаните лица следва като минимум да включват субекти, които контролират или са под общ контрол с предприятието, съществени акционери, включително членове на техните семейства и ключов управленски персонал. Въпреки че дефиницията на свързани лица в международно приетите счетоводни стандарти представлява полезна референция, рамката за корпоративно управление на ДП следва да гарантира, че всички свързани лица са правилно идентифицирани и че в случаите, в които са налице специфични интереси на свързани лица, съществените сделки с консолидирани дъщерни дружества също са оповестени. Също така се счита за добра практика, дори и при липса на съществени сделки, да се идентифицират ясно организационните и корпоративните връзки на ДП с други свързани лица. ДП следва също да отчитат всякакви съществени договорни отношения и сделки с държавни финансови институции, тъй като в този случай съществува висок риск от конфликт на интереси
V.А.9. Информация за материални задължения, като например дългови споразумения, включително риска от несъответствие с клаузите.
ДП са задължени също да разкриват информация за съществени задължения, като договори за финансов дълг, включително риска от неспазване на договорености в съответствие с приложимите стандарти и при надлежно спазване на търговската конфиденциалност. При нормални обстоятелства, акционерите и директорите контролират основните решения, взети от ДП. Въпреки това, определени разпоредби в корпоративните облигации и други дългови договори значително ограничават свободата на действие на ръководството и акционерите, като договорености, които ограничават изплащането на дивиденти, изискват одобрение от кредиторите за продажба на основни активи или налагат санкции на длъжниците, ако финансовият ливъридж надвиши предварително определен праг. Освен това, при финансов стрес, но преди фалит, ДП може да избере да преговаря за неспазване на договореност, когато съществуващите кредитори могат да изискват промени в бизнеса. В резултат на това инвеститорите имат нужда от навременно оповестяване на съществена информация за договори за дълг, за да разберат бизнес рисковете на ДП, което включва въздействието на съществени рискове, свързани с нарушение на договореност и вероятността от тяхното настъпване, в съответствие с приложимите стандарти.
V.А.10. Информация, свързана с устойчивостта.
ДП следва да разкрие съществена информация относно политики, дейности, рискове, цели и показатели за изпълнение, свързани с въпросите на устойчивостта, в съответствие с висококачествени международно признати стандарти, както е изложено в Глава VII.C.
V.Б. ДП следва да разполагат със системи за управление на риска, които да идентифицират, управляват, контролират и докладват за рисковете. Системите за управление на риска следва да се разглеждат като неразделна част от постигането на целите и следователно да въплъщават съгласуван и всеобхватен набор от вътрешни контроли, етични и съответстващи програми или мерки.
Управлението на риска е основен компонент на корпоративното управление и е тясно свързано с корпоративната стратегия. Системата за управление на риска е създадена, за да позволи на ДП да идентифицира, управлява и докладва рисковете за постигането на оперативните и финансовите цели на ДП. Процесите за управление на риска информират как ДП може да използва вътрешни средства за контрол за управление на рисковете и смекчаване на потенциалното им въздействие, за насърчаване на почтеността в рамките на ДП и за насърчаване на съответствието с действащите закони или разпоредби.
Системата за управление на риска трябва редовно да се наблюдава от съвета, да се преоценява и адаптира спрямо обстоятелствата на ДП, за да се гарантира уместността и ефективността на вътрешния контрол, политиките и процедурите. Въпреки че съветът може да получава подкрепа от специализирани комитети, като одитния комитет или еквивалентен орган, а понякога и комитета по риска, той запазва колективната отговорност за ефективността на системата за управление на риска и вътрешния контрол. Трябва да има ясно разделение на задълженията между надзора на съвета, тези, които управляват рисковете, и тези, които предоставят независима гаранция в рамките на ДП (например вътрешен одит). Представителите на ДП, отговорни за оценката на риска в предприятието, трябва да имат достатъчно правомощия, за да изпълнят своята роля.
С оглед на капацитета и размера на едно ДП, системата за управление на риска трябва да включва регулярни оценки на риска, съобразени с добрите практики, представени в съответните разпоредби на Насоките за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия. Тази система трябва да се справя със значителни външни рискове, свързани с предприятието, като здравни кризи, прекъсвания на веригата на доставки и геополитическо напрежение. Рамките трябва да функционират както предварително (за да се насърчи устойчивостта на предприятията в случай на криза), така и последващо (за да могат предприятията да създадат процеси за управление на кризи при възникване на внезапно негативно събитие). Освен това, системата трябва да включва основана на риска комплексна проверка за идентифициране, предотвратяване и смекчаване на действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия на бизнеса и да отчита как тези въздействия се адресират, в съответствие с Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение.
Процесите на риск играят ключова роля в създаването и поддържането на вътрешен контрол, както и в разработването на етични и съответствени програми или мерки. Според приложимите данни относно вътрешен контрол в Насоките за борба с корупцията и почтеността в държавните предприятия, тези програми или мерки трябва да бъдат приложими на всички нива на корпоративната йерархия и за всички субекти, върху които едно ДП има ефективен контрол, включително дъщерни дружества. Те могат да включват създаване на кодекси за поведение и интегрирането им в политиките за човешки ресурси или други съответни корпоративни политики, както и установяване на ясни правила и процедури, като защита на подателите на сигнали, за да се насърчи докладването на опасения до съвета без страх от ответни действия. Тези мерки трябва да се прилагат и към трети страни, когато е възможно. Структурата на стимулите на бизнеса трябва да бъде съобразена с неговите етични и професионални стандарти, така че спазването на ценностите на ДП да бъде възнаграждавано, а нарушенията на закона да бъдат посрещани с възпиращи последствия или санкции.
Системата за управление на риска и свързаният набор от вътрешни контроли ще помогнат на ДП да постигне съответствие с действащото законодателство, включително законите, свързани с отговорно бизнес поведение, включително човешки права и труд, цифрова сигурност, данъци, конкуренция, защита на данните и личните данни, здраве и безопасност и устойчивост. Това включва съответствие със закони, криминализиращи подкупването на чуждестранни публични служители, както се изисква съгласно Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международни бизнес транзакции [OECD/LEGAL/0293], както и други форми на подкуп и корупция.
Програмите за вътрешен контрол, етика и съответствие трябва също да обхващат дъщерните дружества и трети страни, например агенти и други посредници, консултанти, представители, дистрибутори, изпълнители и доставчици, консорциуми и партньори в съвместни предприятия.
V.В. ДП следва да създаде вътрешна одитна функция, която да притежава необходимия капацитет, автономност и професионализъм, за да изпълнява надлежно своите задължения. Тази функция трябва да бъде наблюдавана от и да докладва директно на съвета и на одитния комитет или еквивалентния корпоративен орган, ако такъв съществува.
Ролята и функциите на вътрешния одит се различават в различните юрисдикции, но обикновено включват оценка и преглед на управленските процеси, управлението на риска и вътрешния контрол на ДП. Подобно на големите, листвани предприятия, големите ДП обикновено трябва да създадат функция за вътрешен одит. В зависимост от техния размер, структура, сложност и рисков профил, другите ДП също биват насърчавани да създадат функция за вътрешен одит, доколкото е възможно.
Тази функция може да играе ключова роля в предоставянето на текуща подкрепа на одитния комитет на съвета или еквивалентен орган в неговия цялостен надзор върху вътрешния контрол и операциите на предприятието. Вътрешните одитори са важни за осигуряване на ефективен и надежден процес на оповестяване. Те могат да оценят пълнотата, почтеността, точността, навременността и честотата на докладване на цялата съществена информация. Те трябва да имат процедури, които да гарантират, че ръководството на ДП има механизми за събиране, обобщаване и представяне на достатъчно подробна информация в своите оповестявания. Добрата практика изисква създаване на устав за вътрешен одит, в който се определят целта, ролите, отговорностите и процедурите на функцията на вътрешния одит.
Отговорност на съвета е да гарантира, че ДП ще създаде функция за вътрешен одит. За да се осигури тяхната независимост и авторитет, вътрешните одитори трябва да докладват директно на съвета и неговия одитен комитет. Вътрешните одитори трябва да имат пълен достъп до документите на ДП и не трябва да има ограничения в обхвата на тяхната дейност. Достъпът на вътрешните одитори до председателя и членовете на целия съвет и неговия одитен комитет трябва да бъде неограничен. Техните доклади са важни за способността на съвета да оценява реалната дейност и представянето на предприятието. Статутът, независимостта и ресурсите на функцията за вътрешен одит, както и нейното представяне, трябва да бъдат оповестени публично от одитния комитет, с цел подобрение на почтеността и отчетността.
Ролите на вътрешния и външния одит трябва да бъдат ясно определени, за да се осигури, че съветът получава необходимото осигуряване на качеството на надзора върху управлението на риска на предприятието. Трябва да се насърчава процеса на консултация между външните и вътрешните одитори. Важните констатации от вътрешния одит трябва да бъдат докладвани на съвета, а ако е приложимо, също на неговия одитен комитет. Добра практика е ръководителят на вътрешния одит годишно да потвърждава обективността на функцията на вътрешния одит. Това включва съобщаване на случаи, в които обективността може да е била компрометирана, както и предприетите действия или мерки за справяне с проблема.
V.Г. Ежегоден външен одит трябва да бъде проведен от независим, компетентен и квалифициран одитор в съответствие с международно признати стандарти за одит, етика и независимост, за да се предостави разумна увереност на съвета и акционерите относно това дали финансовите отчети на ДП са изготвени, във всички съществени аспекти, в съответствие с приложимата рамка за финансова отчетност. Специфичните държавни и одитни контролни процедури не заместват независимия външен одит.
В интерес на обществеността, ДП трябва да бъдат толкова прозрачни, колкото и котираните на борсата предприятия. Независимо от техния правен статус и дори ако не се котират на фондовата борса, всички ДП трябва да се отчитат съгласно най-добрите практики в областта на счетоводството и одита.
За да се повиши доверието в предоставената информация, държавата трябва да изисква, освен специалните държавни одити, и допълнителни мерки, като минимум всички големи ДП да бъдат подложени на външен одит, извършван в съответствие с международно признати стандарти за одит, етика и независимост.
Независимият външен одитор дава мнение дали финансовите отчети на ДП точно отразяват, във всички съществени аспекти, финансовото състояние и резултатите на ДП в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане. В някои юрисдикции, външните одитори също трябва да докладват за корпоративното управление на предприятието или за вътрешния контрол върху финансовото отчитане.
Необходимо е да се създадат подходящи процедури за избор на външни одитори, като е важно те да бъдат независими от ДП и свързаните с него лица, включително ръководството и големите акционери (например държавата в случая на ДП), ако приложимите етични и независими стандарти не ги обхващат. Освен това, външните одитори трябва да отговарят на същите критерии за независимост, както при предприятията в частния сектор. Това изисква внимателен надзор от одитния комитет или съвета на директорите и обикновено включва ограничаване на предоставянето на не-одиторски услуги на одитираната ДП, както и периодична ротация на одиторите (било то партньори или в някои случаи одиторското предприятие), или провеждане на търг за външното одиторско задание.
Практиката външните одитори да бъдат препоръчвани от независим одитен комитет на съвета или еквивалентен орган и да бъдат избирани, назначавани или одобрявани от този комитет/орган или директно от събранието на акционерите, се счита за добра практика, тъй като подчертава, че външният одитор носи отговорност пред акционерите. В зависимост от законодателството, собственикът може да има право, чрез годишното събрание на акционерите, да номинира, избира и дори назначава външните одитори. Въпреки това, неговата пряка отчетност и отговорност трябва да бъдат към независим одитен комитет или еквивалентен корпоративен орган, който наблюдава цялостната връзка с външния одитор и може също да играе роля в назначаването, преназначаването и възнаграждението на външните одитори. Следва да се прилагат допълнителни насоки, включително относно квалификацията на одиторите, изложени в Принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление.
Освен това, външният одит не трябва да се бърка или замества с дейностите на вътрешния одит или вътрешния контрол. ДП трябва да се стремят техните финансови отчети да бъдат одитирани в същия времеви период като тези на котираните на борсата предприятия. Докладите на независимия външен одитор трябва да придружават годишния отчет на ДП и да бъдат публично разкрити в пълния им обем и в разумен срок, в съответствие с приложимите рамки за отчетност. Повтарящите се квалифицирани мнения трябва да се считат за предупредителен сигнал.
Съществуващите държавни одитни органи и други вътрешнодържавни контролни инстанции, като специализирани държавни или „върховни“ одитни институции, дори когато извършват одит както на ДП, така и на принципала на собствеността, не са достатъчни, за да гарантират качеството и пълнотата на счетоводната информация. Те са предназначени да следят използването на публични средства и бюджетни ресурси, а не цялостната дейност на ДП. Одитните констатации на върховната одитна институция трябва да бъдат разглеждани от законодателния орган своевременно, в съответствие с бюджетния цикъл, както и да бъдат оповестени публично.
V.Д. Принципалът на собствеността следва да разработи последователно отчитане на ДП и да публикува ежегодно обобщен доклад за ДП по съществени въпроси, включително информация, свързана с устойчивостта, аспектите на управлението, както и за постигането на целите на обществената политика. Информацията трябва да предоставя пълна, ясна и надеждна картина на портфолиото на ДП и да бъде с високо качество, сравнима, кратка и достъпна публично, включително чрез цифрови комуникации.
Принципалът на собствеността трябва да създаде обобщен отчет, който обхваща всички икономически значими ДП и да го използва като основен инструмент за информиране на широката общественост, законодателната власт и медиите. Този отчет трябва да бъде изготвен така, че всички читатели да получат ясна представа за цялостното представяне и развитие на ДП. Освен това, обобщеният отчет е полезен за принципала на собствеността, за да задълбочи разбирането си за представянето на ДП и да изясни собствената си политика. Това подобрява определянето на показатели за по-добро наблюдение и оценка на постигането на политиката за собственост, целите и очакванията и може да усъвършенства системите за управление на представянето, когато отчетът включва оценка на изпълнението на индивидуалните очаквания на ДП – включително спрямо целите, поставени от държавния собственик – и където е приложимо, оповестяване на нетърговска помощ.
Отчетността трябва да доведе до годишен обобщен доклад за съществената информация, издадена от държавата. Докладът трябва да предоставя пълна картина на размера и секторното разпределение на портфейла на ДП, когато е приложимо, както и на представянето на портфейла и отделните ДП за отчетния период, в сравнение с предишното представяне. Докладът може също да включва елементи, които подпомагат създаването на стойност в сектора на ДП. Този обобщен доклад трябва също така да предоставя преглед на стойността на сектора, когато е приложимо, и да обхваща финансовото представяне и стойността на отделните ДП, но също така трябва да включва информация за представянето, свързано с ключови релевантни нефинансови показатели. Като минимум следва да предоставя индикация за общата стойност на държавния портфейл. Следва също така да включва общо изявление за държавната политика за собственост и информация относно начина, по който държавата прилага тази политика. Трябва да се предостави информация за организацията на функцията по собственост, включително за номинирането и назначаването, състава, квалификациите и възнагражденията на държавните управителни органи, както и обобщение на развитието на ДП, обобщена финансова информация и отчетност за промените в съветите на ДП. Обобщеният доклад трябва да предоставя ключови финансови показатели, включително оборот, печалба, паричен поток от оперативни дейности, брутни инвестиции, възвръщаемост на собствения капитал, съотношение собствен капитал/активи и дивиденти, дял на заетостта и друга информация, свързана с практиките за околна среда, социални и управленски практики. Оповестяването на информация на обобщено ниво, свързана с устойчивостта на техните портфейли в ДП, както и систематичен анализ и оповестяване на експозицията на рискове и възможности, свързани с устойчивостта на ниво портфейли, могат да подпомогнат по-информираното разбиране на очакванията за устойчивост спрямо техния ДП портфейл, както и начините, по които общият портфейл се съгласува с по-широките национални ангажименти за устойчивост. Годишните обобщени доклади трябва да включват ключови показатели, които могат да бъдат измервани във времето. Ако фискалните рискове са съществени за разбирането на по-широкото представяне на портфейла, принципалите на собствеността може да обмислят идентифицирането на основните източници на фискални рискове на портфейла и добавянето на някакъв анализ на основните елементи на риска на портфейла по сектори или по предприятия. Принципалът на собствеността трябва да подпомогне оповестяването на отношенията със заинтересованите страни, като има както ясна политика, така и като създаде обобщено оповестяване за широката общественост. Докладът трябва също така да включва актуализации за най-новите резултати, свързани с портфейла, като например действащото законодателство.
Трябва да бъде предоставена информация относно методите, използвани за обобщаване на данните. Обобщеният доклад може да включва индивидуално отчитане на най-значимите ДП. Важно е да се отбележи, че обобщеното отчитане не трябва да дублира, а да допълва съществуващите изисквания за отчитане, като например годишните доклади до законодателния орган. Някои принципали на собствеността може да искат да публикуват само „частични“ обобщени доклади, които обхващат ДП, които извършват дейност в сходни сектори. Важно е годишният обобщен доклад да бъде прозрачен относно приложените стандарти за отчитане, които са валидни за отделните ДП и за принципала на собствеността, при представяне на обобщена информация относно портфейла. Международно признати стандарти за отчитане, като например стандартите МСФО, също могат да бъдат приложени, доколкото е възможно, при обобщаване на информацията за портфейла на ДП. Ако счетоводните стандарти се различават или ако нивото на качеството на оповестяване варира в рамките на портфейла, това също трябва да бъде оповестено и обяснено, с цел предоставяне на справедлива, ясна и обединена оценка на портфейла на ДП във финансов аспект.
Най-добрите практики изискват обобщеният доклад да бъде под формата на годишен наративен отчет с информация за представянето на портфолиото на ДП. Някои юрисдикции могат да изготвят годишен обобщен доклад като част от редовното си отчитане пред законодателния орган или като част от годишния бюджетен процес. Други могат да създадат онлайн инвентар от финансови и нефинансови показатели, който в зависимост от нивото на детайлност може да изпълнява същата функция. Специалното докладване обикновено не се счита за осигуряващо същата отчетност и прозрачност като „класическия“ обобщен доклад. Използването на цифрови технологии може да подпомогне функции, които позволяват на потребителите да взаимодействат с обобщените данни, като ги прави подлежащи на търсене и изтегляне в обобщен или детайлизиран формат. Годишният обобщен доклад трябва да бъде достъпен за обществеността по начин, който гарантира лесен достъп до информацията. Много принципали на собствеността имат уебсайтове, които предоставят информация на едно място за организацията на функцията по собственост, общата политика за собственост, както и годишния обобщен доклад.
Освен това, годишният обобщен доклад може да бъде важен елемент от цялостната рамка за отчетност на принципала на собствеността, когато се използва като механизъм за докладване пред законодателния орган или други представителни органи.