Когато държавните предприятия са котирани на борсата или по друг начин включват недържавни инвеститори сред своите собственици, държавата и предприятията трябва да признават правата на всички акционери, включително миноритарните и чуждестранните, и да осигурят равнопоставено третиране на акционерите и равен достъп до корпоративна информация.
В интерес на държавата е да гарантира, че всички акционери се ползват с равно третиране във всички предприятия, в които държавата има дял. Репутацията на държавата в това отношение ще повлияе върху способността на държавните предприятия да привличат външно финансиране и върху оценката на предприятието. Ето защо трябва да се гарантира, че другите акционери не възприемат държавата като непрозрачен, непредвидим и несправедлив собственик. Напротив, държавата трябва да се утвърди като пример и да следва най-добрите практики по отношение на третирането на акционерите.
IV.А. Държавата следва да се стреми към пълно прилагане на Принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление, когато тя не е едноличен собственик на ДП и на всички съответни раздели, когато е едноличен собственик на ДП.
По отношение на защитата на акционерите това включва:
IV.А.1. Държавата и ДП трябва да гарантират, че всички акционери се ползват с равно третиране.
Когато част от капитала на държавните предприятия е в ръцете на частни акционери, било то институционални или индивидуални, държавата трябва да зачита техните права. Акционерите, различни от държавата, трябва да бъдат защитени от злоупотреби от страна на държавата като собственик и да имат ефективни средства за обезщетение при нарушение на техните права, на разумна цена и без прекомерно забавяне. Освен това, частните акционери не трябва да бъдат лишавани от собственост от държавата собственик без основателна причина и компенсация, съответстваща на пазарните условия. Търговията с вътрешна информация, манипулирането на пазарите и злоупотребата с вътрешни сделки трябва да бъдат забранени. Правата на преимуществено закупуване и квалифицираните мнозинства за някои решения на акционерите също могат да бъдат полезен предварителен начин за защита на миноритарните акционери. Специално внимание трябва да се обърне на защитата на акционерите в случаите на частична приватизация на държавни предприятия.
Като доминиращ акционер, държавата в много случаи е в състояние да взема решения на общите събрания на акционерите без съгласието на други акционери. Обикновено тя може да вземе решение относно състава на съвета на директорите. Макар тази власт за вземане на решения да е законно право, което произтича от собствеността, е важно държавата да не злоупотребява с ролята си на водещ акционер, например като преследва цели, които не са в интерес на предприятието и следователно са във вреда на други акционери. Злоупотребата може да възникне чрез неподходящи сделки със свързани лица, необективни бизнес решения или промени в капиталовата структура, благоприятстващи контролиращите акционери.
Принципалът на собствеността следва да разработи насоки относно равното третиране на акционерите, различни от държавата. Той трябва да гарантира, че отделните държавни предприятия, и по-специално техните съвети, са напълно наясно с важността на отношенията с акционерите и активно ги подобряват. Когато държавата е в състояние да упражнява определена степен на контрол, която надхвърля нейното дялово участие, тогава има потенциал за злоупотреба. Използването на златни акции следва да бъде ограничено до случаите, в които те са строго необходими за защита на някои основни обществени интереси като тези, свързани със защитата на обществената сигурност и са пропорционални на преследването на тези цели. Освен това правителствата трябва да оповестят наличието на споразумения с акционерите и капиталови структури, които позволяват на акционер да упражнява контрол върху предприятието, непропорционален на собствеността на акционера в предприятието.
IV.А.2. ДП трябва да спазват висока степен на прозрачност, включително равнопоставено и едновременно оповестяване на информация към всички акционери
Решаващо условие за защита на акционерите е осигуряването на висока степен на прозрачност. Като общо правило съществената информация следва да се докладва на всички акционери едновременно, за да се гарантира равното им третиране, което включва информация за финансовото състояние, представянето, устойчивостта, собствеността и управлението на ДП. Това също така включва навременно и едновременно докладване на съществени развития, които възникват между редовните отчети. Освен това трябва да бъдат разкрити всички акционерни споразумения, включително споразумения за информация, които засягат членовете на съвета.
Миноритарни и други акционери следва да имат достъп до цялата необходима информация, за да могат да вземат информирани инвестиционни решения. Междувременно важни акционери, включително принципалът на собствеността, следва да не злоупотребяват с информацията, която могат да получат като контролиращи акционери или членове на съвета. При държавните предприятия, които не са котирани на борсата, другите акционери обикновено са отлично познати и идентифицирани лица, които често имат привилегирован достъп до информация, например чрез представители в съвета. Въпреки това, независимо от качеството и пълнотата на правната и регулаторна рамка относно оповестяването на информация, принципалът на собствеността следва да гарантира, че всички предприятия, в които държавата притежава акции, прилагат механизми и процедури, за да гарантират лесен и равен достъп до информация за всички акционери. В особено висока степен на важност следва да се гарантира, че когато държавните предприятия са частично приватизирани, държавата като акционер не трябва да има по-голямо участие във вземането на корпоративни решения или достъп до информация, отколкото пропорционалното на нейното дялово участие.
IV.А.3. ДП трябва да развиват активна политика на комуникация и консултации с всички акционери.
Държавните предприятия, включително всяко предприятие, в което държавата е миноритарен акционер, следва да идентифицират своите акционери и да ги информират своевременно и систематично за съществени събития и предстоящи събрания на акционерите. Те също така трябва да им предоставят достатъчна предварителна информация по въпроси, които ще бъдат предмет на вземане на решение, която е надеждна, сравнима и достатъчна за вземане на информирани решения. Отговорност на съвета на държавно предприятие е да гарантира, че предприятието изпълнява задълженията си по отношение на предназначената за акционерите информация, включително институционалните инвеститори. При това, държавните предприятия трябва не само да прилагат съществуващата правна и регулаторна рамка, но и да бъдат насърчавани да я преизпълняват, когато е уместно, за да изградят доверие и надеждност, като се избягват твърде тежки изисквания. Когато е възможно, активната консултация с миноритарните акционери ще помогне за подобряване на процеса на вземане на решения и за приемането на ключови решения. Допълнителни насоки са предоставени в съответните разпоредби на Принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление.
IV.А.4. Участието и упражняването на правото на глас и другите права на всички акционери, включително миноритарните, в събранията на акционерите трябва да бъдат улеснени, за да могат да участват в основни корпоративни решения като избора на съвет. Общите събрания на акционерите, които позволяват дистанционно участие, трябва да бъдат разрешени от юрисдикциите като средство за улесняване и намаляване на разходите за участие и ангажираност на акционерите. Такива събрания трябва да се провеждат така, че да осигуряват равен достъп до информация и възможности за участие на всички акционери.
Миноритарните акционери могат да бъдат загрижени относно актуални решения, които се вземат извън събранията на акционерите или заседанията на съвета на държавните предприятия. Това е легитимна загриженост за котираните на борсата дружества със значителен или контролиращ акционер, но може да бъде и проблем в дружества, в които държавата е основен акционер. Може да е уместно държавата като собственик да увери миноритарните акционери, че техните интереси са взети под внимание. В ситуации, в които може да има конфликт между интересите на държавата и тези на миноритарните акционери, като сделките със свързани лица, следва да се обмисли участието на миноритарните акционери в процеса на одобрение на такива сделки.
Правото на участие в общи събрания на акционерите е основно право на акционер. За да насърчат миноритарните акционери да участват активно в общите събрания на акционерите на ДП и да улеснят упражняването на техните права (например задаване на въпроси към съвета, включване на точки в дневния ред на общите събрания и предлагане на резолюции), ДП могат да приемат специфични механизми. Те биха могли да включват квалифицирани мнозинства за някои решения на акционерите, а когато се счете за полезно спрямо обстоятелствата, възможността да се използват специални избирателни правила, като например кумулативно гласуване. Допълнителните мерки следва да включват улесняване на неприсъственото гласуване или разработване на електронни средства като начин за намаляване на разходите за участие. Освен това участието на притежаващите акции служители в общите събрания на акционерите би могло да се улесни, например чрез събиране на гласовете на пълномощници от страна на служителите-акционери.
Важно е всеки специален механизъм за защита на миноритарните акционери да бъде внимателно балансиран. Той трябва да облагодетелства всички миноритарни акционери и в никакъв случай да не противоречи на концепцията за равно третиране. Не следва нито да възпрепятства държавата като мажоритарен акционер да упражнява своето законно влияние върху решенията, нито да позволява на миноритарните акционери неоснователно да възпрепятстват процеса на вземане на решения.
Виртуалните или хибридните (където определени акционери присъстват физически, а други – виртуално) общи събрания на акционерите могат да подобрят ангажираността на акционерите, като намалят времето и разходите им за участие. Следва да няма пречки в правната и регулаторната рамка за провеждането на такива събрания, стига те да се провеждат по начин, който осигурява равно третиране, достъп до информация и възможности за участие и упражняване на правото на глас и други права от всички акционери. Освен това, е необходимо да се внимава, за да се гарантира, че дистанционните събрания не намаляват възможността за миноритарните акционери да взаимодействат и задават въпроси на съветите и ръководството в сравнение с физическите събрания. Допълнителни насоки, включително относно избора и използването на доставчици на виртуални платформи, са изложени в Принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление.
IV.А.5. Транзакциите между държавата и ДП, както и между самите ДП, следва да се осъществяват в съответствие с пазарните условия.
За да се гарантира равно третиране на всички акционери, сделките между държавата и ДП, включително държавните финансови институции, трябва да се осъществяват при същите условия като тези между всички други участници на пазара. Това е концептуално свързано с въпроса за сделките със свързани лица, включващи злоупотреби, но се различава дотолкова, доколкото „свързаните лица“ са по-слабо дефинирани при държавната собственост. ДП са, като цяло, автономни юридически лица, които трябва да бъдат подчинени на и защитени от общото върховенство на закона в страните, в които оперират. Върховенството на закона трябва да се разпростре до предотвратяване на злоупотребата с ДП като канали за политическо финансиране, патронаж или лично или свързано обогатяване. На правителството се препоръчва да гарантира пазарната последователност на всички сделки на ДП с държавата и контролираните от държавата субекти и, ако е уместно, да ги тества за достоверност. Въпросът е допълнително свързан със задълженията на съвета, които се разглеждат другаде в настоящите Насоки, защото защитата на всички акционери е ясно формулирано задължение за лоялност на членовете на борда към предприятието и неговите акционери.
IV.Б. Националните кодекси за корпоративно управление трябва да бъдат спазвани от всички котирани на борсата и от некотираните на борсата ДП, когато е възможно.
Повечето страни имат кодекси за корпоративно управление за котираните на борсата предприятия. Механизмите за тяхното прилагане, обаче, се различават съществено, като някои от тях са само консултативни, други се прилагат (от фондовите пазари или регулаторите на ценни книжа) на принципа за „спазване или обяснение“, а трети са задължителни. Основна предпоставка в Насоките е, че ДП трябва да бъдат подчинени на стандартите за управление с най-добри практики на котираните на борсата предприятия. Това означава, че както регистрираните, така и некотираните на борсата ДП трябва винаги да се съобразяват с националния кодекс за корпоративно управление, независимо от това колко „задължителен“ е той, като позволява на акционерите, пазара и съответните заинтересовани страни да оценят съответствието на ДП с релевантния кодекс.
IV.В. Когато от държавните предприятия се изисква да преследват цели на обществената политика, които могат да имат съществено въздействие върху представянето, резултатите и жизнеспособността на предприятието, адекватна информация за тях трябва да бъде на разположение на обществеността и акционерите, различни от държавата, по всяко време.
Като част от ангажимента си да осигури висока степен на прозрачност спрямо всички акционери, държавата трябва да гарантира, че съществена информация за всякакви цели на обществената политика, която се очаква да изпълни ДП, както и за техните основания, се оповестява пред акционерите, различни от държавата, и пред обществеността, в съответствие със законите за конкуренцията, доколкото това може да повлияе на оценката на предприятието. Съответната информация следва да бъде оповестена на всички акционери към момента на инвестицията и да бъде предоставяна непрекъснато и актуализирана през целия период на инвестицията.
IV.Г. Когато държавните предприятия участват в проекти за сътрудничество, като съвместни предприятия и публично-частни партньорства, договарящите страни трябва да гарантират, че се спазват договорните права и задължения и че споровете се разглеждат своевременно и обективно.
Когато държавните предприятия участват в проекти за сътрудничество с частни партньори, трябва да се следи за спазването на договорните права на всички страни и да се гарантира ефективна защита и/или механизми за разрешаване на спорове. Тези договорености не трябва да се използват като механизми за принуждаване или насилствено прехвърляне на технологии от частни партньори към държавните предприятия. Следва да се спазват други приложими Насоки на Съвета за публичното управление на публично-частните партньорства, както и за управление на инфраструктурата. Една от основните препоръки по тези инструменти е, че трябва да се отдели специално внимание за мониторинг и управление на всякакви косвени или изрични фискални рискове за правителството, произтичащи от публично-частни партньорства или други договорености, в които участват държавните предприятия. Тези проекти за сътрудничество и съвместни предприятия, в които участват държавните предприятия, трябва да бъдат съобразени с политиката на Държавната собственост, без да се засягат обичайните рамки на дружественото право относно правомощията и отговорностите на съвета на държавните предприятия.
Освен това официалните споразумения между държавата и частните партньори, или между държавните предприятия и частните партньори следва ясно да определят съответните отговорности на партньорите по проекта в случай на непредвидени събития, като в същото време трябва да има достатъчна гъвкавост за предоговаряне на договорите в случай на нужда. Механизмите за разрешаване на спорове трябва да гарантират, че всички спорове, възникнали по време на проекта, се разглеждат по справедлив и своевременен начин, без да се засягат други средства за правна защита.