За да се справят ефективно с настоящите и нововъзникващите рискове от измами, стратегиите за борба с измамите трябва да се разглеждат като динамични документи, които се развиват чрез включване на констатациите от оценките в редовните актуализации на стратегиите. В настоящата глава се очертават основните въпроси, които отговорните лица за стратегиите за борба с измамите трябва да имат предвид при определяне на характера и обхвата на актуализациите на стратегиите. Изтъкват се добрите практики за използване на резултатите от оценките като информация при изготвянето на измененията и се подчертава значението на оповестяването на напредъка и резултатите както пред вътрешните, така и пред външните заинтересовани страни, с цел насърчаване на съгласуваността на политиките и непрекъснатото извличане на поуки във времето.
Оценка, Актуализиране и Мониторинг на Стратегиите за Борба с Измамите
Извлечение
Ползата от мониторинга и оценката за управлението, изготвянето на политики и извличането на поуки в организацията зависи в значителна степен от това как напредъкът и резултатите се оповестяват и включват в бъдещите версии на стратегията за борба с измамите и съответния ѝ план за действие. Оценките на стратегиите за борба с измамите следва да служат като градивен елемент за коригиране на стратегията и плана за действие с цел постигане на желаната промяна (начални и междинни оценки), за генериране на поуки за бъдещи стратегии (финални оценки) и за култивиране на доверие у гражданите в процеса на изготвяне на политиките, както и на подкрепа за усилията за борба с измамите. „Насоките на Европейската комисия относно националните стратегии за борба с измамите“ следват подобен подход по отношение на мониторинга и оценката. Съгласно Насоките, оперативните цели на НСБИ следва да се актуализират или преразглеждат въз основа на резултатите от мониторинга и оценката, като се въвеждат нови мерки или се коригират съществуващите, а също и като се актуализират индикаторите и крайните срокове. Освен това в тях се подчертава необходимостта да се информира широката общественост за мерките, предприети в рамките на стратегията за борба с измамите, включително чрез публикуване на информация за стратегията и нейните оперативни цели, както и чрез организиране на кампании за повишаване на осведомеността, насочени към цялото общество, включително към конкретни сектори. (European Commission, 2016[1])
Въпреки това данните на ОИСР показват, че повечето държави членки и партньори на ОИСР, които са определили относими стратегически цели, не използват индикатори и оценки на ниво резултати, за да демонстрират конкретните предимства на подобренията в областта на почтеността, а по-малко от половината от държавите са планирали оценка в края на изпълнението на стратегията като официална дейност (OECD, 2026[2]). Това се отразява не само на способността на страните да покажат възвръщаемостта на инвестициите при прилагането на мерки в рамките на дадена стратегия за борба с измамите, но и на защитата на разпределението на ресурсите за мерки за борба с измамите и обосноваването на по-нататъшните инвестиции в такива дейности.
Освен това, макар че приемането на стратегии за борба с измамите и корупцията се превръща във все по-разпространена практика в световен мащаб, често се наблюдават продължителни периоди между стратегическите цикли, като понякога срокът на действие на дадена стратегия е изтекъл от години, преди да се разработи нова или актуализирана стратегия (OECD, 2026[2]). Това се отразява на способността на държавите да гарантират, че реформите в борбата с измамите са трайно утвърдени и дават устойчиви резултати, тъй като приемствеността между стратегиите и натрупването на знания през различните стратегически цикли са от съществено значение за ефективността на стратегиите за борба с измамите и за това те да служат като полезни инструменти за реформи – особено предвид бързо променящия се характер на измамите.
На този фон осигуряването на приемственост между стратегиите и усвояването на знания чрез включване на резултатите от оценките на цялата система във всяко актуализиране на стратегията за борба с измамите е решаваща стъпка към гарантиране на ефективността на усилията в тази област. Това включва гарантиране, че актуализациите на стратегията се основават на информацията за високите и общовалидни рискове от измами, установени в оценките на риска от измами, проведени от агенциите, изпълняващи стратегията за борба с измамите, като тази информация следва да се събира и консолидира от централния орган, отговарящ за координацията на стратегията. Консолидирането на данните от оценките на риска от измами също така предоставя на отговорните за стратегията субекти информация за високия риск от измами в конкретни сектори (напр. селското стопанство, енергетиката, транспорта), която би могла да послужи за формулирането на секторни стратегически цели, насочени към справянето с нововъзникващите рискове и за надграждането на поуките от минали кризи. (OECD, 2026[2])
Таблица 3.1 съдържа основни критерии за практиките на оценяване, които позволяват да се измери до каква степен оценките са повлияли на вземането на решения при разработката на стратегии за борба с измамите и осигуряват прозрачни и ефективни практики на оценяване, както е посочено в Индикаторите за публична почтеност на ОИСР (PII / ИПП) относно практиките на оценяване (OECD, 2024[3]).
Забележка: Списъкът с критерии в тази таблица съответства на индикаторите за публична почтеност на ОИСР, принцип 3, индикатор 8.
Източник: (OECD, 2023[4]); OECD Public Integrity Indicators
3.1.1. Кога е необходима актуализация?
След провеждането на дадена оценка (напр. междинна или в края на периода) координационният орган на стратегията за борба с измамите следва да разгледа редица въпроси, за да определи дали стратегията за борба с измамите трябва да бъде актуализирана, както и какво е естеството и обхвата на актуализацията. Актуализацията на стратегията за борба с измамите може да доведе до актуализиране или преразглеждане на основните и второстепенните цели, до коригиране на ресурсите за управление и/или до коригиране на индикаторите за въздействие и резултати. Характерът и обхватът на актуализацията ще зависят от конкретните констатации в докладите за мониторинг и оценка, както и от външни фактори като структурни, организационни или политически промени. Тези съображения са изложени в Таблица 3.2 по-долу, а по-всеобхватен списък е включен в Приложение В / Annex C под формата на контролен списък за актуализиране на стратегиите и плановете за действие за борба с измамите, с цел да се подпомогне координаторът на НСБИ при преценката дали настоящата стратегия или план за действие отговарят на поставените цели.
Забележка: Като отговори на следните въпроси, координиращият орган на НСБИ може да прецени дали е необходимо актуализиране на НСБИ и, ако е така, да определи характера и обхвата на необходимата ревизия. Пълно описание на контролния списък, предназначението му, неговите потребители, взаимовръзки с други инструменти, както и указанията за прилагането му и ограниченията му са представени в Приложение В / Annex C. Въпросите трябва да бъдат съобразени със съответния национален контекст, преди да бъдат използвани за актуализиране на НСБИ.
Източник: Секретариат на ОИСР.
3.1.2. Оповестяване на резултатите от оценките
Коммуникацията както с вътрешни, така и с външни заинтересовани страни относно напредъка и резултатите по стратегията за борба с измамите спомага за осигуряване на отчетност, повишава доверието в дейностите за поддържане на почтеността и стимулира бъдещи действия. Също така, проактивното публикуване на информация и наличността на релевантни данни, свързани със стратегията против измами, могат да служат като допълнителни източници на доказателства за мониторинг и оценка, същевременно укрепвайки обществения контрол, проследяването на публичното управление и аналитичния капацитет по отношение на рискове и модели на измами. Във връзка с това, органът, отговарящ за координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на стратегията за борба с измамите (често това е АФКОС в държавите-членки на ЕС), следва да гарантира, че резултатите от мониторинга и оценката се оповестяват по подходящ начин и че планът за действие е публично достъпен, например чрез публикуването на докладите за мониторинг и оценка на специална уебстраница, управлявана от централния орган, като например уебстраницата на АФКОС. В Таблица 3.3 е представен обзор на някои елементи, които органът, отговарящ за координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на стратегията за борба с измамите, може да вземе предвид при изготвянето както на докладите за мониторинг, така и на докладите за оценка.
Източник: Секретариат на ОИСР въз основа, наред с другото, на (European Commission, 2016[1]); (European Commission, 2022[5]).
Осигуряването на независимост, обективност и ясно определени отговорности е от съществено значение за гарантиране на надеждността на резултатите от оценката. Тези фактори са решаващи при планирането и разработването на бъдещи стратегии за борба с измамите, чиято цел е справяне с ограниченията или слабостите, установени при предишните версии. В Каре 3.1 са представени успешни примери от държави, които са използвали оценки за повишаване на съгласуваността на политиките и непрекъснато извличане на поуки във времето.
Междинна оценка на Националната стратегия на България за превенция и борба с нередностите и измамите за периода 2021–2027 г.
Българската дирекция „АФКОС“, с подкрепата на ОИСР в рамките на настоящия проект по Инструмента на ЕС за техническа подкрепа, наскоро проведе междинна оценка на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите за периода 2021–2027 г. (българската НСБИ). Междинната оценка включваше събиране на количествени и качествени данни, сравнителен анализ спрямо рамката на ОИСР за публична почтеност, както и проучвания / анкети и структурирани интервюта с няколко органа за борба с измамите, участващи в прилагането на българската НСБИ, като управляващи органи, национални данъчни и митнически агенции, одитни органи, Агенцията за обществени поръчки, прокуратурата и правоприлагащи органи.
Междинната оценка беше проведена в съответствие с критериите за оценка на Комитета за подпомагане на развитието (DAC) и съдържаше редица препоръки за подобряване на цялостната рамка за управление и изпълнение на българската НСБИ, както и за обхващане на ключови приоритетни области под формата на актуализирани стратегически и оперативни цели, за ефективно справяне с настоящите и нововъзникващите рискове от измами, засягащи финансовите интереси на ЕС в България.
След междинната оценка Съветът АФКОС ще изготви нов стратегически документ за следващия програмен период (2028–2034 г.), в който ще бъдат взети предвид дадените препоръки. Важно е да се отбележи, че новата българска НСБИ ще включва измерими индикатори за резултат на ниво стратегически и оперативни цели, за да се предостави на Дирекция „АФКОС“ необходимата информация за ефективна оценка на степента на постигане на целите по българската НСБИ. Резултатите от междинния преглед, включително новата българска НСБИ, ще бъдат публикувани на уебсайта на Дирекция „АФКОС“.
Междинна оценка на секторната стратегия на Гърция за борба с измамите за периода 2021–2027 г.
През 2014 г. Гърция прие първата си стратегия за борба с измамите, която беше разработена от Главния секретариат за публични инвестиции и Националната стратегическа референтна рамка (NSRF) чрез Специалната служба за институционална подкрепа и информационни системи (EYTHYPS) към Националния координационен орган. Гръцката стратегия за борба с измамите, актуализирана през март 2017 г., обхваща операции, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Фонда за справедлив преход (ФСП) и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА). В тази връзка Гърция има секторна национална стратегия за борба с измамите, а не национална стратегия за борба с измамите, обхващаща всички разходни сектори.
Специалната служба за институционална подкрепа и информационни системи (SISS) към Националния координационен орган (NCA) отговаря за планирането и мониторинга на изпълнението на Стратегията за борба с измамите в рамките на системата за управление и контрол. Наскоро SISS проведе междинна оценка на своята Стратегия за борба с измамите с подкрепата на ОИСР в рамките на настоящия проект по Инструмента на ЕС за техническа подкрепа.
След междинната оценка SISS е в процес на актуализиране на своята стратегия за борба с измамите въз основа на препоръките, отправени в резултат на междинната оценка. Като определя отговорностите на съответните структури в системата за борба с измамите, определя стратегически цели и мерки за тяхното изпълнение и разработва индикатори за мониторинг и оценка на напредъка, междинната оценка подкрепя ангажимента на Гърция да приложи комплексeн подход в борбата с измамите. Наскоро SISS проведе среща с членовете на своята мрежа за борба с измамите (с 45 участници), за да се обсъдят предложенията за актуализиране на стратегията за борба с измамите и да се определят следващите стъпки, като по този начин се насърчи ангажираността на съответните заинтересовани страни с бъдещото прилагане на стратегията.
Източник: Изготвено от секретариата на ОИСР въз основа на аналитичните доклади на ОИСР относно прегледа и препоръките за актуализиране на националните стратегии за борба с измамите в България и Гърция (непубликувани) (Analytical Reports regarding the Review and Recommendations for Updated National Anti-Fraud Strategies in Bulgaria and Greece) (unpublished).
Накратко, има три основни елемента, които трябва да бъдат включени в системите за оценка на стратегиите за борба с измамите, за да се гарантира, че резултатите от оценките ще стимулират нови действия:
Ефективна комуникация. Резултатите от оценките трябва да бъдат ясно оповестени както на вътрешните, така и на външните заинтересовани страни. Например индикатор 3.5 на ОИСР за публична почтеност (OECD PII / ИПП 3.5) относно адекватността на структурите за изпълнение и отчитане изисква да се провеждат консултации с публични групи и организации на гажданското общество по отношение на докладите за мониторинг. По същия начин критерий 3.8.2 (OECD PII 3.8.2) оценява дали националните власти публикуват онлайн доклади за оценка. Оповестяването на резултатите от оценката пред различните групи е от решаващо значение за насърчаване на участието в процеса на вземане на решения относно бъдещи действия. Прилагането на подход, основан на широко участие на този етап, оценен съгласно критерий 3.8.3, спомага за събирането на разнообразни гледни точки относно действията, които следва да бъдат предприети. Ако дадена цел в конкретен сектор не бъде постигната, заинтересованите страни от този сектор или ползвателите на услугите в него могат да предоставят ценна информация за факторите, които понижават ефективността, и да дадат насоки за справяне с тези предизвикателства в бъдеще.
Механизми за обратна връзка, насърчаващи участието. За да се стимулира подходът на широко участие, процесите на оценка трябва да включват механизми за обработка и реагиране на обратната информация от заинтересованите страни (Johnsøn, 2011[6]). Тези механизми насърчават отчетността по отношение на начина, по който се използват резултатите. Официалните канали за обратна връзка могат да включват процедури за преглед, партньорски проверки, семинари и работни срещи (Schütte, 2017[7]). За да бъдат ефективни тези механизми, те се нуждаят от достатъчен персонал, финансови ресурси и подкрепата на висшето ръководство (OECD, 2010[8]). Следователно в процеса на оценка трябва да се включат механизми за обратна връзка и да се предвидят съответните бюджетни средства за тях. За съжаление, тези механизми често се пренебрегват в плановете за действие. При сравнителен анализ на 41 национални плана за действие за почтеност (NIAC) е установено, че само в няколко държави са налице механизми за обратна информация от обществеността или за мониторинг и оценка с участието на гражданите (Pyman, 2017[9]).
Да има план за реагиране на обратната информация. Доверието в системата за оценка и в по-широката стратегия за борба с измамите се повишава, когато обратната информация се регистрира систематично и се поддържа прозрачност относно това дали (и как) се коригира разработването или прилагането на стратегията в отговор на тази информация. За пример може да послужи Националната стратегия за публична почтеност на Чили, приета през декември 2023 година. Тя е разработена чрез подход на широко участие и включва констатации от обществени консултации. В стратегическия документ се обяснява подробно как са били интегрирани тези констатации, като е осигурена прозрачност чрез посочване на учените от академичните среди и неправителствените организации, участвали в процеса, както и на процента на отговорите на всеки въпрос от анкетата, проведена между октомври и ноември 2022 година. (Government of Chile, 2023[10])
Проактивната политика на реакция при незадоволителни резултати също ще допринесе за повишаване на доверието и отчетността. В Колумбия, например, лицата, на които е възложено да постигнат целевите стойности, са длъжни да предоставят подробни обяснения, когато тези стойности не бъдат изпълнени, като обясненията се публикуват на правителствен уебсайт и са публично достъпни (Mackay, 2007[11]). За да се гарантира отчетността при изпълнението на препоръките, следва да се проследяват договорените последващи действия, а при последващите оценки трябва да се прецени дали препоръките са били изпълнени и дали са имали желания ефект, както и да се направи преглед на съществуващите механизми за обратна връзка и реагиране (Johnsøn, 2011[6]).
3.1.3. Да се осъзнават потенциалните странични ефекти от комуникацията
Посланията за борба с измамите играят съществена роля на различни етапи от цикъла на разработване на стратегията. Повишаването на чувствителността на гражданите и държавните служители по въпросите, свързани с измамите и почтеността, може да допринесе за създаването на необходимост от стратегията и да насърчи участието на различни заинтересовани страни в нейното разработване, мониторинг и оценка чрез процеси на консултации и обратна връзка. Повишаването на осведомеността относно конкретни схеми за измама или опасения, свързани с почтеността, като двойно финансиране или неточно представяне на изискванията за допустимост до схеми за получаване на безвъзмездна помощ, също може да доведе до промените в поведението, които се целят със стратегията.
Освен това, както е посочено по-долу в глава 4, оповестяването на резултатите от мониторинга е от решаващо значение, за да се гарантира, че изпълняващите агенции ще могат да установят кои аспекти на стратегията за борба с измамите дават резултат и къде са необходими корекции. По същия начин, разгласяването на оценките може да засили доверието в процеса на изготвяне на политики. Като се осигурява достъп до резултатите от оценките, гражданите и организациите за граждански контрол могат да видят не само положителните въздействия на реформите, но и как създателите на политиките отчитат ограниченията и поемат ангажимент да ги отстранят в бъдещи версии.
Стратегиите за борба с измамите следва да включват планове за оповестяване на резултатите както от мониторинга, така и от оценката по начин, който е прозрачен, ефективен и съобразен с различните целеви аудитории. Една от основните разлики между докладите за мониторинг и тези за оценка се състои в тяхната периодичност: данните от мониторинга трябва да се актуализират редовно, докато оценките се извършват в конкретни моменти във времето. Следователно, докато по мониторинговите доклади редовно се провеждат консултации със заинтересованите страни, участващи в прилагането на стратегията за борба с измамите, по-вероятно е други участници (напр. институционални донори или широката общественост) да се ангажират с оценките, които се извършват по-рядко и често се отразяват от традиционните медии. Поради това е още по-важно да се отчитат евентуалните странични ефекти при оповестяването на резултатите от оценките. Тези ефекти могат да бъдат благоприятни, тъй като демонстрирането на положителни резултати може да увеличи обществената или политическата подкрепа за действията по поддържане на почтеността (Georgieva-Andonovska, 2016[12]). Например, публичното оповестяване на одити или разследвания на нарушения на нормативните изисквания може да има възпиращ ефект относно бъдещи нарушения.
Въпреки това проучванията показват, че не всяко послание е ефективно и че може да има обратен ефект или да доведе до негативни, непредвидени странични ефекти, ако не се управлява правилно. Например, някои твърдят, че ако се каже на хора, които вече са запознати с проблема или имат категорично мнение по него, че корупцията е широко разпространена, съществува риск това да бъде възприето като знак, че много хора я практикуват, което я прави сякаш по-приемлива за обществото. Това може също така да породи усещането, че проблемът е твърде голям, за да бъде решен, което евентуално може да разубеди служителите в публичната администрация и гражданите да предприемат действия. Ако те сметнат, че всички останали участват в измамни практики, може да стигнат до заключението, че рационалният избор е да последват примера им. Освен това фактори като използваният канал и доверието в изпращащия посланието са решаващи за това дали дадена кампания ще бъде добре приета и дали ще успее ефективно да спомогне за желаната промяна (Peiffer and Cheeseman, 2023[13]).
На този фон е важно резултатите от оценката да бъдат представени по начин, който укрепва доверието на гражданите в процеса на реформите. Освен това, повишаването на осведомеността относно веригите за обратна връзка, касаещи отчетността, чрез които гражданите могат да участват пълноценно в дейностите за провеждане на реформи, може да спомогне за предотвратяване или преодоляване на апатията сред гражданите. Необходимо е също така да се намери деликатен баланс при съобщаването на отрицателни резултати на вътрешните заинтересовани страни. Слабите резултати трябва да се разглеждат като призив за действие, но е нужно да се внимава да се избягва засрамване, което би могло да насърчи манипулирането на процесите на оценка в бъдеще. Ако в управленската комуникация се набляга на общите цели, а не на конкретни задачи или индикатори, това може да намали риска от „надхитряне” на системата. Много от тези рискове могат да се намалят чрез постоянен диалог със заинтересованите страни и избягване предоставянето на абстрактна информация без достатъчен контекст (OECD, 2017[14]).
В своето „Ръководство за изготвяне на послания за борба с корупцията“ (How-to Guide to Anti-Corruption Messaging) Пейфър и Чизман (Peiffer and Cheeseman) излагат няколко основни принципа за разработване на ефективни кампании за борба с корупцията, които са приложими и към комуникационните кампании относно стратегиите за борба с измамите:
Погрижете се посланията да са ясни, кратки и последователни
Избягвайте „негативни“ послания за мащаба на проблема
Избягвайте да обвинявате или да засрамвате публиката
Когато е възможно, използвайте достоверни и позитивни послания.
Двамата изследователи обаче подчертават, че няма универсални решения, и изтъкват колко е важно посланията да бъдат пригодени и насочени към конкретна аудитория, както и тествани (tailoring, targeting and testing communications - “трите т-та”), за да се сведе до минимум рискът от неефективни или контрапродуктивни послания. Техните констатации и препоръки са обобщени в следния комуникационен работен план, заедно с основните въпроси, които следва да се разгледат на всеки от петте му етапа:
1. Каква роля играе повишаването на осведомеността във вашата теория на промяната? Ще доведе ли промяната в нагласите на обществото до желаните от вас резултати? Възможно ли е да се променят възприятията на обществото? Могат ли посланията да се съчетаят с промени в политиката или други прояви на ангажираност с борбата с измамите, за да станат по-убедителни?
2. Определете основните цели и начините, по които посланията могат да бъдат вградени в стратегията за борба с измамите, за да се постигне максимален ефект. Определете целевата си аудитория и разберете какви са вече формираните ѝ убеждения и какво е отношението ѝ към целите на вашата комуникационна кампания, за да можете да набележите теми и въпроси, които са в съзвучие с нейните ценности и намират отклик у нея. Избягвайте негативни описателни послания и обмислете използването на положителни и достоверни послания, напр. основани на общественото неодобрение на измамите.
3. Определете кои хора и институции са най-подходящи да бъдат „автори” и разпространители на посланието въз основа на доверието на целевата ви аудитория към тях. Обмислете как най-добре да достигнете до целевата си аудитория и кои видове медии са най-ефективни и точни.
4. Фокус групите могат да помогнат да се провери дали смисълът на дадено послание съответства на замисъла му. Използвайте експериментални техники, за да тествате какъв ще бъде най-вероятният ефект на посланията върху целевата ви аудитория. Изберете само посланията, показали положителен ефект.
5. Изгответе план за мониторинг и оценка, за да прецените въздействието. Изпращайте посланията във връзка с други интервенции. Извлечете поуки от това, което не е проработило или е проработило, за да ги използвате при бъдещи комуникационни кампании.
Забележка: Секретариатът на ОИСР замени термина „борба с корупцията“ с „борба с измамите“, за да се постигне по-голяма яснота на посланието, като се има предвид, че основните принципи са приложими към кампаниите за борба с измамите.
Източник: Адаптирано от (Peiffer and Cheeseman, 2024[15])
Препратки
[5] European Commission (2022), 33rd Annual Report on the Protection of the European Union’s financial interests and the Fight against fraud, https://anti-fraud.ec.europa.eu/system/files/2022-09/pif-report-2021_en_0.pdf (accessed on 22 March 2026).
[1] European Commission (2016), Guidelines on National Anti-Fraud Strategies, European Commission, European Anti-Fraud Office (OLAF), https://sfc.ec.europa.eu/sites/default/files/EN-ORI-General%20Guidelines%20on%20National%20Anti-Fraud%20Strategies%20ARES(2016)6943965.pdf (accessed on 15 November 2024).
[12] Georgieva-Andonovska, E. (2016), Monitoring and Evaluation of Anticorruption Action Plans, World Bank, https://documents1.worldbank.org/curated/en/129401593200074880/pdf/Monitoring-and-Evaluation-M-E-of-Anti-Corruption-Action-Plans.pdf (accessed on 22 March 2026).
[10] Government of Chile (2023), Estrategia Nacional de Integridad Pública, Ministerio Secretaría General de la Presidencia, Santiago.
[6] Johnsøn, J. (2011), “How to Monitor and Evaluate Anti-Corruption Agencies: Guidelines for Agencies, Donors, and Evaluators”, U4 Anti-corruption Resource Centre 8, https://www.u4.no/publications/how-to-monitor-and-evaluate-anti-corruption-agencies-guidelines-for-agencies-donors-and-evaluators-2.pdf (accessed on 22 March 2026).
[11] Mackay, K. (2007), How to Build M&E Systems to Support Better Government.
[2] OECD (2026), Anti-Corruption and Integrity Outlook 2026: Harnessing the Integrity Advantage, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/16708b78-en.
[3] OECD (2024), OECD Public Integrity Indicators, https://www.oecd.org/en/topics/public-integrity.html (accessed on 3 April 2025).
[4] OECD (2023), A Strategic Approach to Public Integrity in Hungary: The 2023-25 National Anti-Corruption Strategy and Action Plan, OECD Public Governance Reviews, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/a5461405-en.
[14] OECD (2017), Monitoring and Evaluating Integrity Policies, Working Party of Senior Public Integrity Officials GOV/PGC/INT(2017) Vol. 4, Paris.
[8] OECD (2010), Evaluating Development Co-operation: Summary of Key Norms and Standards. 2nd ed.
[15] Peiffer, C. and N. Cheeseman (2024), A How-to Guide to Anti-Corruption Messaging, Center for International Private Enterprise (CIPE), https://www.cipe.org/resources/a-how-to-guide-to-anti-corruption-messaging/ (accessed on 22 March 2026).
[13] Peiffer, C. and N. Cheeseman (2023), “Message misunderstood: Why raising awareness of corruption can backfire”, U4 Brief, U4 Anti-Corruption Resource Centre, Chr. Michelsen Institute.
[9] Pyman, M. (2017), Research comparing 41 national anti-corruption strategies, Insights and guidance for leaders, https://curbingcorruption.com/wp-content/uploads/2018/07/Pyman-et-al-2017-Research-comparing-41-national-anti-corruption-strategies.pdf (accessed on 12 March 2026).
[7] Schütte, S. (2017), Bespoke monitoring and evaluation of anti-corruption agencies, https://www.u4.no/publications/bespoke-monitoring-and-evaluation-of-anti-corruption-agencies.pdf.