В тази глава са изложени оперативни действия за подпомагане на държавите при оценката на стратегиите за борба с измамите. В нея са изложени ключови въпроси, свързани с оценката, като критериите за оценка на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР се адаптират към стратегиите за борба с измамите, дават се насоки относно графика и методите за провеждане на оценките и се определят управленските и институционалните отговорности за тяхното осъществяване. В тази глава се подчертава колко е важно да се определят заинтересованите страни, техните роли и процедурите за вземане на решения още в началото на процеса на оценка, да се разработи „теория на промяната“ при изготвянето на стратегията, както и да се оценят и финансовите и нефинансовите въздействия от измамите, за да се подкрепят инициативи за борба с измамите основани на факти и доказателства.
Оценка, Актуализиране и Мониторинг на Стратегиите за Борба с Измамите
Извлечение
Докато мониторингът дава възможност на лицата, отговарящи за изпълнението и контрола на стратегията или проектите, да преценят дали напредват в постигането на целите, в оценката на стратегията се анализира дали желаната промяна е била постигната. Следователно оценката излиза извън рамките на изпълнението и постигането на крайни продукти, като разглежда промените, към които е допринесла стратегията, както и до каква степен и по какъв начин са постигнати желаните резултати, като се вземат предвид въпроси като уместност, съгласуваност, ефективност, ефикасност, въздействие или устойчивост. По отношение на стратегиите за борба с измамите, целта на оценката е да се гарантира, че дадена стратегия е така добре разработена, че “да осигури увереност по отношение на постигането на оперативните цели, свързани с ефективността и ефикасността на борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на Съюза.” (OECD, 2021[1]; European Commission, 2016[2])
Макар че оценките на стратегиите могат да служат като полезни инструменти, които да предоставят информация на създателите на политики за това дали дадена стратегия за борба с измамите е в състояние да постигне целите си, да доведе до желаните резултати и дали е разходоефективна и ефикасна, надеждното провеждане на оценките изисква методологична строгост и добро управление на процеса. Това води до преодоляване на често срещаните предизвикателства при оценката на стратегиите като осигуряване на необходимите човешки ресурси (капацитет и умения), обезпечаване на политически интерес и търсене, финансови средства, както и налични висококачествени данни за изготвяне на надеждни оценки (OECD, 2020[3]).
С настоящата глава се цели да се подпомогнат държавите при провеждането на оценки на стратегиите за борба с измамите. Тя включва основни въпроси, които трябва да се вземат предвид при оценката на стратегиите на етапа на тяхното разработване, отговорностите на институциите относно оценките на стратегиите, както и начините за ефективно оповестяване на резултатите след провеждането на оценките. В Каре 2.1 по-долу е представен обзор на оперативните действия, включени в работния процес по оценяване и описани по-подробно в настоящата глава.
1. Вземане на решение как ще се управлява оценката – включително изясняване на заинтересованите страни, ролите и процесите на вземане на решения, както и прозрачността на тези процеси.
2. Определяне на целта и периода на оценката – ефективна ли е стратегията за борба с измамите по отношение на постигането на целите си? Какъв период обхваща оценката (междинен или краен)?
3. Избор на критериите за оценка, стандартите, които ще се използват, и формулиране на основните въпроси, които следва да се обмислят.
4. Планиране на процеса на оценка чрез определяне на графици и крайни срокове, преглед на задълженията, картографиране на източниците на данни, избор на методи за събиране на информация и определяне на ресурсите за провеждане на оценката.
5. Събиране и преглед на данни от качествени и количествени източници с цел да се отговори на въпросите към оценката, включително годишни/двугодишни доклади за мониторинг, административни данни, одитни доклади и препоръки, индикатори за резултати и въздействие, фокус групи и анкети.
6. Преценка на изпълнението спрямо критериите за оценка чрез синтезиране на данните, включително отчитане на финансовото и нефинансовото въздействие на стратегията за борба с измамите, възвръщаемостта на инвестициите и преглед на логиката на интервенцията (теорията на промяната), за да се разберат причините за резултатите и въздействията и да се формулират оценъчни заключения.
7. Формулиране на предварителни изводи и препоръки, като се отчетат всички ограничения и се обсъдят предварителните констатации с компетентните органи за борба с измамите.
8. Включване на обратната информация за предварителните изводи и препоръки в окончателния доклад за оценката.
9. Изготвяне на окончателния доклад за оценката и оповестяване на резултатите пред вътрешните и външните заинтересовани страни, включително пред организациите на гражданското общество и неправителствените организации.
10. Актуализиране на стратегията за борба с измамите и/или на плана за действие въз основа на констатациите от оценката.
Източник: OECD Secretariat; Adapted from (Better Evaluation, 2025[4]) (Секретариатът на ОИСР; адаптирано по (Better Evaluation, 2025[4]))
2.2.1. Определяне на критериите за оценка на стратегията
Има редица въпроси, които оценителите на стратегията за борба с измамите биха могли да разгледат, за да съберат информация за това дали стратегията постига желаните резултати. В крайна сметка оценителите искат да знаят дали стратегията за борба с измамите е ефективна в постигането на целите си и в намаляването на измамите, което налага събирането на данни за установяване на факторите, които оказват влияние както върху успешното постигане, така и върху непостигането на целите в борбата с измамите.
Комитетът за помощ за развитие (DAC) на ОИСР превръща основните съображения при оценяването в шест критерия за оценка (въздействие, ефективност, ефикасност, устойчивост, съгласуваност и релевантност/уместност), за да подпомогне последователната и висококачествена оценка на интервенциите, включително стратегиите, с цел да се насърчи по-ефективното разработване на стратегии в бъдеще. С критериите се цели да се насърчат оценителите да разгледат по-задълбочено характера на стратегията, процеса на нейното изпълнение и резултатите от нея, като същевременно отчитат, че прилагането на критериите зависи от целта на оценката. (OECD, 2021[1]). По-долу е представено кратко обяснение на всеки критерий във връзка с оценката на стратегиите за борба с измамите.
Въздействие
Под „въздействие“ се разбира степента, в която стратегията за борба с измамите е довела или се очаква да доведе до значителни положителни или отрицателни, предвидени или непредвидени последици на по-високо равнище (OECD, 2021[1]). Следователно оценителите могат да преценят дали стратегията е довела до трайни промени в системите и нормите, свързани с борбата с измамите, както и какви предвидени и непредвидени последици е породила тя. Това може да включва разглеждане на промените в цялата система, като например трайно намаляване на общите нива на измамите, ефектите на възпиране на измамното поведение, промените в културата на измамите и толерантността към тях, както и повишаване на общото доверие в институциите за борба с измамите. Оценката както на финансовите, така и на нефинансовите въздействия е от съществено значение за демонстриране на стойността на дейностите по борба с измамите, за информирано разпределение на ресурсите и за допълване на оценките на ефективността, включително възвръщаемостта на инвестициите в мерки за борба с измамите. Предвид присъщата на измамите потайност, оценката на въздействието може да се окаже трудна задача. Въпреки това, за оценка както на финансовите, така и на нефинансовите въздействия на стратегиите за борба с измамите могат да се използват набор от различни подходи, които ще бъдат разгледани по-нататък в настоящата глава.
Ефективност
Ефективността отразява степента, в която стратегията за борба с измамите е постигнала или се очаква да постигне своите цели и резултати, включително всякакви различия в резултатите между отделните групи (OECD, 2021[1]). Това включва оценка дали стратегията за борба с измамите постига своите цели и изпълнява целевите стойности, включително събиране на данни за установяване на основните фактори, които оказват влияние върху постигането или непостигането на целите. Последните могат също така да хвърлят светлина върху други критерии за оценка, включително върху фактори като липса на ресурси за постигане на целите или наличие на мерки, които не са удачно обвързани с постигането на целите (не са уместни и пропорционални спрямо тях). За да разберат дали дадена стратегия за борба с измамите е била ефективна относно постигането на желаните резултати, оценителите могат да разгледат въпроси като повишените равнища на разкриване на измамите, подобрените или по-ефективни резултати и процедури по прилагане на правото, както и намаляването на загубите от измами.
Eфикасност
Ефикасността отразява степента, в която стратегията за борба с измамите дава или има вероятност да даде икономични и навременни резултати (OECD, 2021[1]). Аспекти като липсата на ресурси (човешки, финансови, времеви) могат да са основните причини за това защо стратегията за борба с измамите не дава очакваните резултати. Такъв може да е случаят, ако финансовите средства, необходими за изпълнението на стратегията не са били предвидени от самото начало (финансова устойчивост) или ако целите и мерките не са реалистични предвид сроковете за изпълнение или наличните човешки и финансови ресурси.
Устойчивост
Устойчивостта се отнася до степента, в която нетните ползи от стратегията за борба с измамите продължават или има вероятност да продължат (OECD, 2021[1]). Оценителите трябва да преценят дали ползите от мерките, приети в рамките на стратегията за борба с измамите, ще продължат (т.е. дали са устойчиви). Това включва разглеждане на финансовите, икономическите, социалните и екологичните аспекти, както и на взаимовръзките между тях. Например, мярка в рамките на една цел за борба с измамите, която е насочена към повишаване на институционалната осведоменост относно борбата с измамите сред държавните служители и която предвижда провеждането на еднократно обучение за повишаване на осведомеността по този въпрос, може действително да доведе до повишаване на осведомеността сред участващите служители. Въпреки това е възможно ползите (повишаване на осведомеността по отношение на борбата с измамите) да не са дълготрайни, тъй като мярката не отчита текучеството на персонала и съхранението на знанията. По-устойчивият вариант би бил да се организират периодични обучения за повишаване на осведомеността относно борбата с измамите (напр. ежегодно) или да се разработи задължителна програма за електронно обучение с опреснителни курсове на всеки няколко години.
Съгласуваност
При съгласуваността се взема предвид съвместимостта на стратегията за борба с измамите с други интервенции в дадена държава, сектор или институция (OECD, 2021[1]). Един често пренебрегван аспект на етапа на разработване на стратегията е да се отчете дали тя е съобразена с други реформи в управлението и с политиките в съответните ключови области, което допринася за нейната съгласуваност. Като отчита синергиите, компромисите и потенциалните напрежения между областите на политиката, дадена стратегия е в състояние да гарантира по-добре, че стратегическите усилия носят добавена стойност и са взаимно допълващи се, координирани и в хармония с останалите, като същевременно се избягва дублирането на усилия (OECD, 2021[1]). Макар че е важно измамите да се разпознават и разграничават от другите видове нарушения на почтеността, за да се прилагат подходящи контролни механизми за преванция и разкриване, измамите не се прилагат изолирано, а често измамните и корупционните практики протичат заедно. Според най-новото глобално проучване на Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами (ACFE / АСЕРИ) в 35% от случаите (от общо 1 921 случая) измамниците са извършили както измама, така и корупция (ACFE, 2024[5]). Това показва колко важно е оценителите да отчитат синергиите между стратегията за борба с измамите и всички съществуващи стратегии за поддържане на почтеността или за борба с корупцията. Например, при оценката на степента на съгласуваност на стратегията за борба с измамите с други реформи в управлението и политиките в съответните области, оценителят би могъл да разгледа синергиите между НСБИ и целите на съответната стратегия за борба с корупцията, за да установи дублиране на усилията, фрагментирани канали за комуникация или пропуски в осведомеността и данните. Пример за отчитане на съгласуваността при разработването на стратегия за борба с измамите е представен в Каре 2.2.
Португалската НСБИ за периода 2023–2027 г., Указ № 7833/2023 от 31 юли 2023 г., отразява целите на Националната стратегия за борба с корупцията (2020–2024 г.). В НСБИ се посочва, че приоритетите и основните действия, които следва да се предвидят в НСБИ, трябва да са съчетани и координирани с тези, определени в Националната стратегия за борба с корупцията, като се отчита, че и двата стратегически документа отразяват цели, които са съгласувани помежду си и могат да бъдат постигнати чрез прилагането на свързани мерки.
Източник: Adapted from (Presidency of the Council of Ministers and Finance in Portugal, 2023[6]) (Адаптирано от (Председателство на Министерския съвет и Министерството на финансите в Португалия, 2023[34] )
Релевантност / Уместност
Релевантността отразява степента, в която целите и структурата на интервенцията отговарят на глобалните, националните или институционалните нужди, политики и приоритети, както и способността им да продължат да съответстват на тях при промяна на обстоятелствата (OECD, 2021[1]). Стратегията за борба с измамите може да не доведе до очакваните резултати, ако целите и мерките в нея не са съобразени с рисковете и не се основават на цялостен анализ на проблема още на етапа на разработването ѝ. Например, възможно е дадена стратегия за борба с измамите, която не се основава на солидна оценка на риска от измами, да не успее да се справи адекватно с настоящите и възникващите рискове от измами или да ги намали. По същия начин стратегия за борба с измамите, която не е разработена по приобщаващ и прозрачен начин (напр., като е преминала процеси на задължителни междуинституционални консултации и обществено обсъждане, в съответствие с индикатора за публична почтеност PII/ИПП 3.4 на ОИСР относно инклузивността и прозрачността на междуправителствените консултации и обществените обсъждания), може да не отговори в достатъчна степен на нуждите, политиките и приоритетите на бенефициентите, свързани с противодействие на измамите.
Тези съображения подчертават колко е важно да се разработи солидна теория на промяната или верига от резултати още на етапа на изготвяне на стратегията. Теорията на промяната трябва да очертае как планираните дейности в рамките на стратегията за борба с измамите ще доведат до желаните резултати (крайни резултати) и дългосрочни промени (въздействия), включително да идентифицира основните предположения за това как всяка дейност ще доведе до промени, насочени към постигането на стратегическите цели на стратегията. (Georgieva-Andonovska, 2016[7]). Ако не са отчетени предварителните условия, като политическа воля или финансови и човешки ресурси, необходими за изпълнението на дейностите по стратегията за борба с измамите, има вероятност стратегията да не постигне желаните резултати.
На Таблица 2.1 по-долу е представено обобщение на критериите за оценка на Комитета за подпомагане на развитието (DAC / КПР), включително основните въпроси, които трябва да се вземат предвид при оценка на достигнатите резултати от стратегиите за борба с измамите. Освен това Приложение А / Annex А съдържа образец на въпросник, който оценителите могат да използват при оценката на стратегиите за борба с измамите (междинна или финална), включващ ключови въпроси за събиране на информация относно релевантността, съгласуваността, ефективността, ефикасността, въздействието и устойчивостта на стратегията за борба с измамите.
2.2.2. График за провеждане на оценките и осигуряване на необходимите ресурси на ранен етап
Докато мониторингът е периодична дейност, която обхваща целия цикъл на стратегията, оценките обикновено се извършват в началото, в средата и в края на цикъла на изпълнение на стратегията, когато е най-полезно да се получи информация за състоянието или напредъка по стратегията. Независимо от това, графикът на дейностите по оценката може да зависи и от това кога се очаква мерките в рамките на стратегията за борба с измамите да окажат въздействие. Например, оценките в началото на цикъла са полезни за сравняване на състоянието преди и след прилагането на дадена стратегия, както и за да се прецени дали тя е добре разработена и дали има вероятност да постигне целите си, преди да бъде приложена на практика; междинните оценки акцентират върху представянето и позволяват да се установи и коригира начинът на изпълнение на стратегията; а оценките в края на цикъла или последващите оценки са от ключово значение за предоставяне на информация за процесите по разработка на бъдещи стратегии (Johnsøn, 2011[8]). Както беше посочено в глава 1, планирането на оценките в началото на цикъла на стратегията е от съществено значение, тъй като позволява:
да се получи надеждно изходно ниво за проследяване на тенденциите във времето спрямо индикаторите;
да се насрочи междинната оценка в момент, в който все още ще е възможно да се коригира курса, ако стратегията не постига своите целеви стойности и/или по-широките си цели;
да се гарантира, че в края на проекта ще има достатъчно средства за провеждане на финалната оценка.
Европейската комисия препоръчва периодични оценки на НСБИ в определени срокове, включително евентуална междинна оценка, годишна оценка или финална оценка (в края на периода на изпълнение на НСБИ). За всяка оценка следва да се изготвя доклад, в който се описват методологията и констатациите относно напредъка по отношение на постигането на набелязаните оперативни цели, както и следващите стъпки (European Commission, 2016[2]). На този фон е препоръчително авторите на дадена стратегия за борба с измамите да включат в своя план за действие провеждането на междинни и крайни / финални оценки като дейности, включително да се погрижат бюджетът за изпълнението на стратегията да покрива разходите за тази дейност.
Източник: OECD Secretariat. (Секретариат на ОИСР)
2.2.3. Подходи за оценка на въздействието на дадена стратегия за борба с измамите
Една от целите на оценката е да се прецени каква е причинно-следствената връзка при въздействията на дадена стратегия. Оценката на въздействието на стратегията за борба с измамите е по своята същност трудна, предвид потайния характер на измамните дейности. Въпреки това, анализът както на финансовите, така и на нефинансовите въздействия на стратегиите за борба с измамите е от съществено значение за насърчаването на подходи, основани на факти, при инициативите за борба с измамите. Това на свой ред допринася за укрепване на основата за оценка на въздействието на стратегията с течение на времето. В тази подточка се разглеждат подходите за измерване на финансовите и нефинансовите въздействия на стратегиите за борба с измамите, които могат да подпомогнат усилията за демонстриране на стойността на дейностите за борба с измамите, за определяне на приоритетите при разпределянето на ресурсите и за представяне на измерима възвръщаемост на инвестициите в мерки за борба с измамите.
Изчисляване на приблизителната оценка на финансовото въздействие на измамите
За разлика от оценките на риска от измами, които установяват как или къде могат да възникнат измами, при измерването на измамите стремежът е да се прецени приблизително степента, в която действително се извършват измами, като то може осигури информация да анализи на разходите и ползите. Приблизителната оценка на финансовото въздействие на измамите е решаваща първа стъпка, за да се определи дали подходите за борба с измамите са разходоефективни, тъй като тя определя изходно ниво, спрямо което могат да се преценят ползите от мерките, прилагани в рамките на стратегията за борба с измамите. Този въпрос е отразен в различни форми и в „Насоките относно националните стратегии за борба с измамите“ на Европейската комисия, включително в приложението относно рисковете, свързани с функционирането на АФКОС, в което се подчертават предизвикателства като ненадеждни системи за отчитане и докладване, информационни потоци и статистически данни (European Commission, 2016[2]).
Има редица подходи и методики за приблизително изчислявне на финансовото въздействие на измамите. Например, някои публични органи изчисляват общия мащаб на измамите в дадена област, като прилагат методи като статистическа извадка, моделиране и сравнителен анализ, което спомага за илюстриране на въздействието на инициативите за предотвратяване на измамите. Други определят годишни целеви стойности за намаляване или предотвратяване на измамите, което спомага за последователно проследяване и измерване във времето. Освен това оценката на нефинансовите резултати от инициативите и рамките за борба с измамите дава възможност на отговорните за риска лица да преценят ефективността на настоящите мерки и да внесат корекции, където е необходимо. Наскоро Правителствената служба на САЩ за отчетност (GAO) публикува специализиано приложение, в което се описват методи за оценка на ефективността на управлението на риска от измами във федералните програми, като се предлагат практически примери за всеки елемент от рамката, включително насоки за изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите и измерване на спестените разходи в резултат на предотвратяването на измами. (UK National Audit Office, 2025[9]; OECD, 2020[10]; U.S. Government Accountability Office, 2026[11])
Международният форум за измамите в публичния сектор (IPSFF) разработи рамка, която определя основните принципи и процеси за провеждане на измерване на загубите от измами (FLM) в организациите от публичния сектор (Каре 2.5). Предназначението на тази рамка е да се използва от звената за противодействие на измамите в целия публичен сектор, като целта е да се подпомогнат практиците в изготвянето на достоверни разчети за измамите и грешките, свързани с конкретни държавни програми, дейности или функции. При измерването на загубите от измами се оценява общото равнище на измамите чрез тестване на статистически представителна извадка от транзакции, установяване на случаи на измама или грешки и екстраполиране на тези констатации към цялата популация, за да се получи оценка на общите загуби, основана на факти, (International Public Sector Fraud Forum, 2025[12]). Информацията, получена от измерването на измамите, може да се използва за определяне на изходното ниво за степента на измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС в държавите-членки. То, на свой ред, може да послужи като полезен индикатор за резултат при оценката на ефективността на дейностите за борба с измамите в рамките на дадена стратегия за борба с измамите. Това също така предоставя възможност за повишаване на капацитета и усъвършенстване на методологиите за събиране и консолидиране на данни.
Когато провеждането на измерване на загубите от измами е неосъществимо поради ограничения, свързани с капацитет, ресурси или данни, органите за борба с измамите биха могли да обмислят предприемането на други дейности за установяване на изходно ниво на измамите, като например преглед на информацията за управлението на измамите от сравними програми, дейности или функции (напр. исторически показатели за разкриваемост, продължителност и средни разходи, свързани с измамите), събиране и анализиране на данни, свързани с известния размер на измамите и грешките, или провеждане на оценка на риска от измами, за да се определи остатъчният риск от измами и грешки (т.е. частта от присъщия риск, която остава след отчитане на вече въведените контролни механизми) (International Public Sector Fraud Forum, 2026[13]).
Международният форум за измамите в публичния сектор (IPSFF) разработи рамка, която определя основните принципи и процеси за провеждане на измервания на загубите от измами (FLM) в организациите от публичния сектор. Предназначението на тази рамка е да се използва от звената за противодействие на измамите във всички организации от публичния сектор с оглед подпомагане на специалистите в областта на борбата с измамите в провеждането на измервания за загубите от измами, които дават достоверни прогнозни оценки за степента на измамите и грешките, свързани с конкретна държавна програма, дейност или функция.
Процесът на провеждане на дейностите по измерване на загубите от измами е разделен на пет етапа:
Етап 1 – Избор на областите
Да се определят областите с висок риск, в които вероятността за измама или грешка е най-голяма, чрез оценки на риска от измами и анализ на организациите
Да се даде приоритет на областите със значителен остатъчен риск и достатъчно налични доказателства за тестване за измами
Да се отчетат фактори като общите разходи, наличните оперативни данни за измами и ефективността на съществуващите механизми за контрол
Да се наблегне на процесите, свързани с разходни или приходни потоци (напр. безвъзмездни средства, обществени поръчки, такси)
Да се използват инструменти като профилиране на риска от измами и „топлинни карти“, за да се набележат областите, в които измерването на загубите от измами ще осигури най-голяма увереност.
Етап 2 – Определяне на остатъчните рискове за тестване
Да се проведе или да се направи преглед на оценката на риска от измами, за да се установи как биха могли да възникнат измами и къде е възможен отказ на контролните механизми
Да се акцентира върху остатъчните рискове, т.е. тези, които продължават да съществуват въпреки наличните контролни механизми
Да се определи как може да се тества всеки риск, включително какви данни или доказателства са необходими
Да се ангажират заинтересованите страни от цялата организация и да се възприеме “манталитета на измамника“, за са се открият потенциални уязвими места
Да се оцени качеството, пълнотата и уместността на наличните данни (вътрешни и външни) и да се подбере управляем брой рискове за тестване
Етап 3 – Планиране, определяне на извадки и събиране на първоначални доказателства
Да се изготви ясен план за тестване, като се определят обхватът, методологията и процесите на вземане на решения
Да се определят категориите на случаите (напр.: измама, грешка, индикатор за измама, неразрешени)
Да се подбере статистически валидна извадка, която е представителна за популацията, като се използват методи като случайна, систематична или стратифицирана извадка
Да се определи подходящ размер на извадката въз основа на нивата на доверителност, допустимите грешки и ограниченията, свързани с ресурсите
Да се идентифицират и съберат солидни доказателства, включително от външни източници на данни, когато това е възможно, като се гарантира, че те са надеждни и достатъчни, за да се подкрепят заключенията
Етап 4 – Провеждане на тестването
Систематично да се прави преглед на всеки случай в извадката и той да се отнася към категория въз основа на наличните доказателства
Да се прилага подход на поетапно тестване, като се започне с първоначални проверки и при необходимост се премине към по-задълбочено разследване
Да се използват допълнителни доказателства за разрешаване на неясни случаи, като се има предвид, че някои от тях могат да останат неразрешени
Да се осигури последователен и добре документиран процес на вземане на решения и да се поддържа ясна одитна следа
Да се обобщят резултатите по основни категории (нередности, измами, грешки, индикатори, неразрешени) с цел анализ
Етап 5 – Докладване и следващи стъпки
Да се екстраполират резултатите от извадката, за да се оценят нивата на измамите и грешките в цялата популация, като се използват доверителни интервали
Да се докладват констатациите по прозрачен начин, включително методологията, размерът на извадката, нивата на доверителност и финансовото въздействие
Да се предостави информация за това кои рискове от измами се материализират, а не само за общите нива
Да се използват резултатите, за да се предостави информация за подобряване на контрола, за провеждане на разследвания и за възстановяване на средства, когато това е уместно
Да се включат констатациите в непрекъснат цикъл на управление на риска от измами, като се подпомагат както тактическите действия (напр. разследвания), така и стратегическите подобрения (напр. засилване на механизмите за контрол и превантивните мерки)
Източник: Адаптирано от (International Public Sector Fraud Forum, 2025[12])
Подходи за формулиране на контрафактуална хипотеза (алтернативен сценарий)
Макар че измерването на загубите от измами може да послужи като изходно ниво, спрямо което могат да се преценяват мерките, прилагани по стратегията за борба с измамите, при оценката следва да се постараем да разберем и дали съществува причинно-следствена връзка между конкретна интервенция по стратегията за борба с измамите и финансовото или нефинансовото въздействие (т.е. доколко това въздействие се дължи на интервенцията по стратегията за борба с измамите, а не на други фактори?). Един от методите за преценка на причинно-следственото въздействие на дадена стратегия за борба с измамите е чрез формулиране на контрафактуална хипотеза, която позволява на оценителите да сравнят това, което се случва при прилагането на конкретна интервенция от стратегията за борба с измамите, с онова, което се случва при липсата на такава интервенция. Например, за да преценят въздействието на нововъведени обучения и контролни мерки срещу измамите със самоличност, мениджърите биха могли да сравнят както очакваните финансови рискове, така и вероятността от възникване на измами със самоличност преди и след въвеждането на контролните мерки. След това тези прогнозирани понижения на риска могат да се претеглят спрямо разходите за изпълнението на програмата, за да се определи нейната обща стойност. (U.S. Government Accountability Office, 2026[11])
Контрафактуален сценарий може да се изготви чрез различни утвърдени методи, като някои от тях се използват по-често от други. В общи линии тези методи могат да се групират като експериментални (създаване на контролна група или извадка), квазиекспериментални и неекспериментални методи (BetterEvaluation, 2025[14]). Всеки подход има своите предимства и недостатъци като при оценките на въздействието няма универсален подход, подходящ за всички случаи. Често използван метод за определяне на контрафактуална хипотеза е рандомизацията, при която, експозицията към даден компонент от стратегията за борба с измамите се разпределя произволно на различни единици или групи за наблюдение. Този подход позволява да се установят причинно-следствени ефекти, тъй като случайното разпределение подкрепя предположението, че единствената систематична разлика между групите е тяхната експозиция към интервенцията. На практика обаче често е трудно да се разпознаят естествено възникващите контрафактуални ситуации. Ето защо за целите на оценката за тяхното изграждане могат да се използват експериментални, квазиекспериментални и неекспериментални методи. Например, инициативите за повишаване на осведомеността относно борбата с измамите могат да бъдат оценени чрез експериментални модели, при които се сравняват произволно подбрани групи граждани, като едната група е изложена на целеви послания (т.нар. „група за третиране“ или „експериментална група“), а другата – не (т.нар. „контролна група“) (Peiffer and Cheeseman, 2023[15]).
Когато няма възможност за рандомизация, могат да се използват няколко квазиекспериментални статистически метода, за да се постигне приближение до рандомизацията и да се създаде достоверна алтернативна хипотеза. Възможно е и смесване на различни методи, като например рандомизирани контролни проучвания и неекспериментални методи се използват, за да се допълват взаимно. Като се има предвид горното, прилагането на тези подходи изисква задълбочено разбиране на основните им допускания и методологическите им ограничения. Сравненията от типа „преди и след“ на индикаторите, събрани по време на изходната и последващите преценки, също могат да предложат убедителни прогнози за финансовите и нефинансовите въздействия от дадена стратегия за борба с измамите (напр. намаляване на загубите от измами, повишено доверие в публичните институции, повишена осведоменост относно борбата с измамите. (OECD, 2017[16])
Когато липсват изходни данни, могат да се правят сравнения между неслучайни единици за наблюдение, които са сходни по основни характеристики, но са изложени в различна степен на въздействието на дейностите в рамките на стратегията за борба с измамите (OECD, 2017[16]). Тъй като разпределението към тези групи за сравнение не е случайно, подобни анализи са особено податливи на пристрастия и всякакви заключения относно причинно-следствените въздействия следва да се тълкуват предпазливо. В Таблица 2.2 и Каре 2.4 по-долу са обобщени основните методи за оценка на въздействието и съответните им ограничения.
Източник: Адаптирано от (OECD, 2020[17]; BetterEvaluation, 2025[14]; Partnership for Economic Inclusion, 2022[18]).
Рандомизираните контролирани проучвания (РКП) вече са се превърнали в еталон за оценка на интервенциите в областта на политиките, независимо дали става дума за ваксини, образователни програми или инициативи за развитие, финансирани от донори. Тяхната привлекателност се дължи на способността на рандомизацията да свежда до минимум пристрастията при подбора и потвърждението, докато включването на контрафактуална хипотеза позволява на оценяващите да изолират ефекта от интервенцията, да контролират ефектите от зреенето и да установят причинно-следствени връзки с висока степен на увереност.
РКП обаче имат и някои ограничения, които създателите на политики трябва да имат предвид при определяне на тяхната пригодност:
Разходи и изисквания за данни: Възможно е РКП да изискват значителни ресурси, особено когато съответните данни са ограничени или труднодостъпни. В много случаи някои въпроси от оценката могат да бъдат обхванати чрез алтернативни методи. Използването на достъпни и висококачествени административни или публични данни може да намали разходите за РКП и други методи за оценка, като все пак се осигурят надеждни прозрения.
Осъществимост на алтернативните сценарии: Изграждането на валиден контрафактуален сценарий не винаги е възможно в реални условия. Пилотното тестване на дадена програма преди въвеждането ѝ в по-широк мащаб може да помогне, но разширяването може да доведе до допълнителни усложнения.
Етични съображения: В някои области на политиката различното третиране на групите може да бъде проблематично поради етични или политически съображения, особено когато контролните групи се състоят от уязвими популации, на които би могло да се откаже достъп до потенциално полезни интервенции. В контекста на стратегиите за борба с измамите тези опасения обикновено са по-слабо изразени, тъй като интервенциите не лишават хората от съществена подкрепа.
Източник: Изготвено от секретариата на ОИСР въз основа на дискусиите, проведени по време на „Международния семинар за строги подходи за оценка на въздействието, включително рандомизирани контролирани проучвания“ (“International Workshop on Rigorous Impact Evaluation Approaches including Randomised Controlled Trials”), организиран и проведен съвместно от ОИСР и Австралийския център за оценка на 5 февруари 2025 г. в централата на ОИСР в Париж.
Демонстриране на възвръщаемостта на инвестициите
Изчислението на възвръщаемостта на инвестициите (ROI) може да помогне на оценителите да преценят каква стойност е била създадена в рамките на дадена стратегия за борба с измамите, или на конкретна мярка, за всяко изразходвано евро. Ето защо тя може да послужи като полезен индикатор за изпълнение, който да предостави информация за определяне на приоритетите при разпределянето на ресурсите, да спомогне за адаптиране на мерките и за обосноваване на по-нататъшни инвестиции. Докато анализът на съотношението между разходи и ползи предоставя всеобхватна рамка за сравняване на разходите и ползите от дадена стратегия за борба с измамите, показателят за възвръщаемост на инвестициите (ROI) предлага опростен измерител, който изразява тези резултати под формата на съотношение, като по този начин улеснява комуникацията с лицата, вземащи решения. Но възвръщаемостта на инвестициите обикновено отразява само финансовите въздействия и затова следва да се тълкува в съчетание с по-широки доказателства за нефинансовите резултати.
Изчисляването на прогнозната възвръщаемост на инвестициите изисква преценка на няколко ключови елемента, сред които стойността, изложена на риск, вероятността този риск да се материализира и произтичащото от това годишно ниво на риска. Тук се включва и оценка на това как дадена програма или инвестиция се отразява както върху вероятността за възникване на риска, така и върху годишното му въздействие, наред със свързаните с това разходи за изпълнение. Въз основа на тези входящи данни мениджърите могат да сравнят общите разходи и очакваните ползи за определен период, за да изчислят възвръщаемостта на инвестицията. (U.S. Government Accountability Office, 2026[11]; International Public Sector Fraud Forum, 2023[19]). Пример за това как може да се изчисли възвръщаемостта на инвестициите е даден в Каре 2.5 по-долу.
Пример от рамката за тестване на мерките за контрол на измамите на Международния форум за измамите в публичния сектор (IPSFF)
Ето един пример за това как да се изчисли размерът на бъдещите загуби, които биха били предотвратени, в случай на продължително компрометиране на лични данни (самоличност) в рамките на 5-годишен период. За да се намалят заплахите за личните данни (самоличността) на клиентите, свързани с фишинг и социално инженерство, отделът предлага служителите, отговарящи за предоставянето на услуги, да преминават обучение два пъти годишно, както и да се въведат редовни тестове за контрол на измамите на стойност 46 000 евро годишно.
Източник: Адаптирано от: (International Public Sector Fraud Forum, 2023[19])
Оценка на логиката (теорията на промяната) в основата на стратегията за борба с измамите
Отчитането на основната теория на промяната при провеждането на оценки на стратегиите за борба с измамите е от ключово значение за вникването в пропуските при създаването на интервенцията, които може да са понижили нейната релевантност, като например дали действията в рамките на стратегията за борба с измамите са подходящи за конкретната институция, дали са реалистични и дали отговарят на идентифицираните потребности и предизвикателства (OECD, 2021[1]). Следователно оценителите трябва да тестват дали са валидни основните предположения за това защо целите и мерките в стратегията за борба с измамите ще доведат до желаните резултати (напр.: „провеждането на информационни кампании относно мерките за борба с измамите, насочени към бенефициентите на средства от ЕС, ще допринесе за създаването на култура на почтеност, като по този начин ще се повиши доверието в управлението на средствата“ или „интегрирането на ИТ инструменти и автоматизацията ще допринесат за постигането на подобрено проактивно разкриване на измамите“). Стратегия за борба с измамите, която не се основава на анализ на предпоставките, необходими за предизвикване на промяна по веригата от причинно-следствени връзки (напр. необходими ресурси или политическа воля), може да не доведе до желаните резултати, което ще наложи промяна на мерките и/или целите (Johnsøn, 2012[20]). Когато в дадена стратегия за борба с измамите липсва теория на промяната, оценителите трябва да работят заедно със съответните органи за борба с измамите, за да възстановят или формулират теорията на промяната преди началото на оценката.
Последваща оценка, проведена от Гръцкия национален орган за прозрачност на НСБИ на Черна гора за периода 2019–2022 г., е включвала въпроси за оценка на теорията за промяната и логиката на интервенцията на стратегията. В оценката се стига до заключението, че разработването и прилагането на стратегията биха спечелили от приемането на по-ясна и по-конкретна теория на промяната, включваща необходимите ресурси и вложени ресурси, желаните резултати, анализ на ключовите заинтересовани страни, дейности, които ще доведат до постигането на резултатите, веригата от причинно-следствени връзки между резултатите и дейностите, индикаторите и основната обосновка. В оценката се подчертава, че формулирането на ясна теория на промяната за следващия период на стратегията ще осигури ясна рамка за оценка на етапите и проследяване на изпълнението по време на мониторинга и прилагането на НСБИ, включително планирането на адекватни ресурси.
Източник: (Government of Montenegro, 2024[21])
Оценките трябва да се управляват добре и да са технически и методически издържани. Строгият дизайн на оценката, събирането на надеждни данни и подходящите аналитични методи, подкрепени от достатъчно ресурси, са от съществено значение за извличането на надеждни поуки. Същевременно оценките се извършват в политически контекст, в който различни заинтересовани страни могат да се опитат да повлияят на резултатите.
За да се разбере това по-добре, би било полезно да се направи разграничение между три вида употреба:
Символична или насърчаваща употреба: Резултатите се използват, за да се обоснове или легитимира вече съществуваща позиция, без тя да се променя;
Концептуална употреба: Резултатите допринасят за по-добро разбиране или за промяна на концепцията за оценяваната тема;
Инструментална употреба: Препоръките предоставят информация за вземане на решения и водят до осезаеми промени в оценяваната политика или програма, например преразпределяне на средства вследствие на незадоволително представяне (OECD, 2020[17]).
Следва да се положат усилия за максимално увеличаване на вероятността за инструментално използване и за осигуряване на възможно най-голяма независимост на процеса на оценка, като същевременно се вземе предвид, че той никога не е напълно неутрален или всеобхватен. Това подчератва колко е важно да се вземат предвид множество гледни точки и да се проявява предпазливост при извеждането на общи заключения (OECD, 2020[17]).
2.3.1. Външна и/или независима оценка
Независимостта е важна за обективността и за повишаване на доверието (OECD, 2017[16]). Има няколко структурни модела, които биха могли да се въведат, за да се гарантира независимостта. Например, правителствата могат да възлагат провеждането на оценки на трети, външни страни, като например неправителствени организации (НПО). В зависимост от контекста и областта на политиката това могат да бъдат малки местни неправителствени организации от гражданското общество или специализирани звена към международни организации, които могат да извършват прегледи на стратегии в своята експертна област. В други случаи органът за оценка е част от дадена агенция или министерство. Има и примери, при които оценката е задължение на отделна агенция. Предимствата и недостатъците на всеки вариант трябва да се разглеждат индивидуално за всеки отделен случай, тъй като при системите, които разчитат изцяло на независими оценки (т.е. външни за звеното), е предизвикателство използването на вътрешния експертен опит, което може да попречи на разбирането на контекста. Съществува и вероятност използването на външен субект, като например неправителствена организация, да доведе до допълнителни разходи.
2.3.2. Институционализиране на оценките
Управлението на оценките на политиките се формира от два основни елемента: основната правна рамка и разпределението на функциите и отговорностите по оценяването между държавните институции (OECD, 2020[17]). Що се отнася до правната рамка, съществуват различни разпоредби, които изискват използването на независими оценки за набиране на информация за бъдещите политики. Например, при проучването на ОИСР от 2018 г. относно оценката на политиките е констатирано, че 29 от 42 държави са създали правна уредба за оценка на политиките (OECD, 2020[3]). Тя може да приеме няколко форми, включително конституционни изисквания за оценка на ефективността на някои или на всички публични политики (напр. Колумбия, Коста Рика, Франция, Швейцария); първично законодателство, което урежда конкретно оценката на политиките, както е в Япония или Южна Корея; или подзаконови или изпълнителни актове, които определят по-подробни рамки за политиките, както е например в Аржентина, Бразилия, Казахстан, Норвегия, Румъния и Република Словакия. Освен че правят оценките на политиките задължителни, правните рамки често възлагат отговорности на институциите за тяхното провеждане и установяват стандарти за насърчаване на ефективното използване и качеството на оценките. В обхвата на тези стандарти обикновено влизат както методически, така и управленски аспекти, включително етично поведение, ангажиране на заинтересованите страни, докладване и използване на констатациите при изготвянето на политики. Според проучването на ОИСР от 2018 г. относно оценката на политиките, 31 държави са разполагали с такива насоки в подкрепа на прилагане на оценка на политиките в цялата държавна администрация (OECD, 2020[3]).
В страните също така се използват редица механизми за осигуряване на качеството при провеждане на държавни оценки, като се обръща внимание както на техническите стандарти, така и на доброто управление. Те включват разпоредби, заложени в правните рамки или в уредбата за политиките; междуведомствени насоки за оценка на политиките; изисквания за компетентност на оценителите; вътрешни или външни партньорски проверки; и систематични мета-оценки. Когато са налице, националните инструменти за стандартизиране на добрите практики служат като ценен ресурс. Примери в това отношение са наръчниците, наречени на цветовете „Магента“, „Зелен“ и „Аква“ с насоки за оценителите в Обединеното кралство; указанията, съдържащи се в Рамковия закон на Южна Корея за оценка на работата на държавните органи; и стандартите за събиране на данни, заложени в официални документи във Франция и Норвегия (OECD, 2020[17]). Полезнa информация може да се почерпи и от добрите практики, изведени от сравнения между различни страни, както и от насоките, разработени от международни организации като Европейската комисия, Международната организация на върховните одитни институции (INTOSAI) и ОИСР, включително наскоро публикувания „Набор от инструменти за прилагане на Препоръката относно оценката на публичните политики“ (OECD, 2025[22]).
Практиките относно отговорностите на институциите за оценка на политиките са различни в отделните страни. Въпреки това, в по-голямата част от анкетираните държави се посочва поне една институция, отговаряща за оценките в рамките на държавната администрация. Най-често посочваните институции, подредени по честота, са:
Централната власт (президентството, кабинетът на министър-председателя или еквивалентен орган)
Министерството на финансите или еквивалентната му институция
Министерството на реформата в публичния сектор или еквивалентната му институция, или автономна агенция
Министерството на планирането и развитието или еквивалентен орган
Отговорности на институциите по оценката на стратегиите за борба с измамите
Въз основа на общите принципи на управлението на оценките и институционалните отговорности е важно да се изясни кои участници следва да носят отговорност за оценката на стратегиите за борба с измамите. За службата, която координира изпълнението и мониторинга на стратегията за борба с измамите, като например АФКОС в държавите-членки на ЕС, би било подходящо да координира оценките на стратегията, предвид цялостния ѝ поглед върху дейностите за борба с измамите, достъпа до съответните данни и взаимодействието с ключови заинтересовани страни в държавните институции.
Освен това страните могат да обмислят да възложат на централен орган общата отговорност за координиране и надзор на процеса на оценка. Един централен орган би могъл да гарантира, че съответната информация за общото състояние на изпълнението на стратегията се събира заедно и анализира съвместно, за да се получи цялостна и смислена картина, която улеснява вземането на решения и комуникациите, а също така осигурява стимули за подобрение чрез сравнителен анализ. Резултатите от оценката биха могли да се обсъдят в рамките на АФКОС, за да се вземат решения дали или как да се преразгледа стратегията за борба с измамите, като впоследствие се получи одобрение от върховните изпълнителни органи, като например Министерския съвет. При това положение и както вече беше споменато, оценките на стратегиите или отделни части от процеса също могат да бъдат възложени на външни изпълнители. Изборът дали оценката да се проведе вътрешно или чрез външен изпълнител зависи от нейната цел и от наличните ресурси, но казано накратко, вътрешните оценки могат да насърчат по-задълбочен самоанализ в организацията и извличането на поуки, докато при възлагането на външни изпълнители може да се осигури по-обективна оценка от страна на външни и независими оценители (OECD, 2020[23]).
Португалия
Националната стратегия на Португалия за борба с измамите за периода 2023–2027 г., съгласно указ-закон № 5/2023 от 25 януари, съдържа разпоредба, възлагаща задължение на Одитния орган IGF да координира обработката на информацията, свързана със сигналите за нередности, и да упражнява останалите правомощия, произтичащи от определянето му за португалска служба АФКОС, включително да ръководи подготовката, координацията и изпълнението на националната стратегия за борба с измамите по отношение на европейските средства.
Румъния
Националната стратегия на Румъния за борба с измамите за периода 2023–2027 г. определя Дирекцията за борба с измамите (DLAF) за координационна служба по въпросите на борбата с измамите в рамките на стратегията. В това си качество DLAF има задължението да разработва, координира и прилага стратегията.
Латвия
По отношение на Плана за действие за предотвратяване и борба с корупцията в Латвия за периода 2023–2025 г. Бюрото за предотвратяване и борба с корупцията (KNAB) отговаря за цялостното изпълнение на Плана за действие за борба с корупцията, както и за координацията и мониторинга на изпълнението на мерките, предвидени в Плана за действие. Изпълняващите институции предоставят на KNAB информация за напредъка и резултатите от изпълнението на задачите, а KNAB представя ежегодно оценка за изпълнението на плана за действие.
България
Съгласно Националния стратегически план за борба с измамите (НСБИ) на България за периода 2021–2027 г., Дирекция „АФКОС“ осъществява контролни, информационни и координационни дейности, свързани със защитата на финансовите интереси на ЕС, и действа като координационна служба за борба с измамите в рамките на НСБИ. Въпреки че Дирекция „АФКОС“ координира изпълнението на НСБИ, тя възложи междинната оценка на ОИСР чрез Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия. Екипът на ОИСР работеше в тясно сътрудничество с българските органи за борба с измамите, за да събере количествени и качествени данни с цел оценка на изпълнението на НСБИ спрямо критериите за оценка на Комитета за подпомагане на развитието (DAC). В резултат на междинната оценка бяха изготвени доклад за констатациите от нея и доклад с препоръки за разработката на актуализирана НСБИ.
Препратки
[5] ACFE (2024), Occupational Fraud 2024: A Report to the Nations, Association of Certified Fraud Examiners, https://www.acfe.com/-/media/files/acfe/pdfs/rttn/2024/2024-report-to-the-nations.pdf (accessed on 13 October 2025).
[4] Better Evaluation (2025), Rainbow Framework, https://www.betterevaluation.org/frameworks-guides/rainbow-framework (accessed on 16 April 2026).
[14] BetterEvaluation (2025), Compare results to the counterfactual, https://www.betterevaluation.org/frameworks-guides/rainbow-framework/understand-causes/compare-results-counterfactual (accessed on 20 April 2026).
[25] Corruption Prevention and Combating Bureau of Latvia (2023), The Corruption Prevention and Combating Action Plan 2023-2025, https://www.knab.gov.lv/en/media/3900/download?attachment (accessed on 3 July 2025).
[26] Council of Ministers (2020), National Strategy for Preventing and Combating Irregularities and Fraud Affecting the Financial Interests of the European Union over the period 2021-2027.
[2] European Commission (2016), Guidelines on National Anti-Fraud Strategies, European Commission, European Anti-Fraud Office (OLAF), https://sfc.ec.europa.eu/sites/default/files/EN-ORI-General%20Guidelines%20on%20National%20Anti-Fraud%20Strategies%20ARES(2016)6943965.pdf (accessed on 15 November 2024).
[7] Georgieva-Andonovska, E. (2016), Monitoring and Evaluation of Anticorruption Action Plans, World Bank, https://documents1.worldbank.org/curated/en/129401593200074880/pdf/Monitoring-and-Evaluation-M-E-of-Anti-Corruption-Action-Plans.pdf (accessed on 22 March 2026).
[21] Government of Montenegro (2024), Evaluation Report - NAFS 2019-2022, https://www.gov.me/en/documents/ea9e1c1f-b917-431f-9a15-3b0fe11e1836.
[24] Government of Romania (2023), “National Strategy of December 14, 2023 anti-fraud measures for the protection of the European Union’s financial interests in Romania, 2023-2027”, Official Gazette no. 1.114 bis of December 13, 2023, https://legislatie.just.ro/Public/DetaliiDocumentAfis/277523 (accessed on 2 July 2025).
[13] International Public Sector Fraud Forum (2026), Forthcoming Fraud Prevention Savings Framework.
[12] International Public Sector Fraud Forum (2025), Fraud Loss Measurement Framework, https://www.gov.uk/government/publications/international-public-sector-fraud-forum-guidance/fraud-loss-measurement-framework-html (accessed on 16 October 2025).
[19] International Public Sector Fraud Forum (2023), Fraud Control Testing Framework (FCTF-01), https://www.counterfraud.gov.au/sites/default/files/2023-11/IPSFF-Fraud-Control-Testing-Framework-FCTF-01.PDF (accessed on 21 March 2026).
[20] Johnsøn, J. (2012), “Theories of change in anti-corruption work: A tool for programme design and evaluation”, U4 Anti-Corruption Resource Centre, Chr. Michelsen Institute.
[8] Johnsøn, J. (2011), “How to Monitor and Evaluate Anti-Corruption Agencies: Guidelines for Agencies, Donors, and Evaluators”, U4 Anti-corruption Resource Centre 8, https://www.u4.no/publications/how-to-monitor-and-evaluate-anti-corruption-agencies-guidelines-for-agencies-donors-and-evaluators-2.pdf (accessed on 22 March 2026).
[22] OECD (2025), Implementation Toolkit for the OECD Recommendation on Public Policy Evaluation, OECD Public Governance Reviews, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/77faa4fe-en.
[1] OECD (2021), Applying Evaluation Criteria Thoughtfully, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/543e84ed-en.
[10] OECD (2020), Countering Fraud in Social Benefit Programmes: Taking Stock of Current Measures and Future Directions, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/71df2657-en.
[3] OECD (2020), How Can Governments Leverage Policy Evaluation to Improve Evidence Informed Policy Making?, OECD, Paris, https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwi5ttvc4KGVAxUnV6QEHYaBKTMQFnoECA0QAQ&url=https%3A%2F%2Flegalinstruments.oecd.org%2Fapi%2Fdownload%2F%3Furi%3D%2Fprivate%2Ftemp%2F7ecfe9af-5b05-4992-9a10-ebdc45a944a8.pdf%26name%3Dpo (accessed on 12 March 2026).
[17] OECD (2020), Improving Governance with Policy Evaluation: Lessons From Country Experiences, OECD Public Governance Reviews, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/89b1577d-en.
[23] OECD (2020), OECD Public Integrity Handbook, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/ac8ed8e8-en.
[16] OECD (2017), Monitoring and Evaluating Integrity Policies, Working Party of Senior Public Integrity Officials GOV/PGC/INT(2017) Vol. 4, Paris.
[18] Partnership for Economic Inclusion (2022), PEI Impact Evaluation Workshop – Moving Economic Inclusion to Scale, The World Bank, https://thedocs.worldbank.org/en/doc/51cd983ef9c3e14ad79e75729c9cb8e6-0050022022/original/5-Ag-Ignite-Session-Premand.pdf.
[15] Peiffer, C. and N. Cheeseman (2023), “Message misunderstood: Why raising awareness of corruption can backfire”, U4 Brief, U4 Anti-Corruption Resource Centre, Chr. Michelsen Institute.
[6] Presidency of the Council of Ministers and Finance in Portugal (2023), National Anti-Fraud Strategy under European Funds 2023-2027, https://portugal2030.pt/wp-content/uploads/sites/3/2023/07/despacho7833_2023.pdf (accessed on 2 July 2025).
[11] U.S. Government Accountability Office (2026), Combating Fraud: Approaches to Evaluate Effectiveness and Demonstrate Integrity, https://www.gao.gov/assets/gao-26-107609.pdf (accessed on 21 January 2026).
[9] UK National Audit Office (2025), Estimating and reporting fraud and error in annual reports and accounts, https://www.nao.org.uk/wp-content/uploads/2025/02/estimating-and-reporting-fraud-and-error.pdf (accessed on 17 October 2025).