Въпреки че все повече страни приемат стратегически рамки за борба с измамите, в много от тях все още липсват ясно дефинирани рамки за мониторинг и оценка, за да се определи приносът на усилията за борба с измамите и да се установи дали съществуващите мерки са ефективни. В рамките за мониторинг все още често се набляга на административната отчетност и проследяването на дейностите, вместо да се преценява дали интервенциите намаляват рисковете от измами или укрепват системите за контрол. Наред с това, практиките в областта на оценките са често непоследователни или липсват, което ограничава възможността на правителствата да оценяват ефективността, да демонстрират резултатите или да извличат поуки за бъдещи цикли на политиките. В резултат на това актуализациите на стратегиите не винаги се основават на солидни доказателства или отчитат систематично възникващите рискове от измами.
В доклада се констатира, че системите за мониторинг и оценка са най-ефективни, когато са разработени на ранен етап от стратегическия цикъл, когато са свързани с ясна логика на интервенциите и когато се подкрепят от измерими индикатори и надеждна информация за изходните нива. Страните със стабилни системи за мониторинг съчетават качествени и количествени методи, разчитат на редовни и пропорционални правила за отчитане и включват механизми за независима проверка на напредъка в изпълнението. Такива системи могат да осигуряват непрекъсната обратна връзка относно напредъка при изпълнението, да установяват забавяния и „тесни места“, да сигнализират за възникващи рискове от измами и да подпомагат навременното коригиране на плановете за действие за борба с измамите.
Оценката играе отчетлива, но допълваща роля, като преценява уместността, съгласуваността, ефективността, ефикасността, въздействието и устойчивостта на стратегиите за борба с измамите. Междинните оценки са особено важни за предоставяне на данни за корективни мерки по време на изпълнението, докато оценките в края на периода на изпълнение са от съществено значение за извличане на поуки и за осигуряване на информация за изготвянето на следващите цикли на стратегията. В много ситуации обаче оценките не се планират систематично, а техните констатации не се интегрират последователно в процесите на вземане на решения.
Освен от техническата разработка, ефективният мониторинг и оценката на стратегиите за борба с измамите зависят и от ясната управленска и институционална уредба. В доклада се подчертава значението на предоставянето на правомощия на централен координационен орган – често това е Службата за координация на борбата с измамите (AFCOS/АФКОС) или еквивалентна институция в държавите-членки на ЕС – отговаряща за надзора на изпълнението, консолидирането на информацията от изпълняващите структури, проверката на данните, изготвянето на доклади за мониторинга и оценката, както и за улесняването на актуализациите на стратегиите. В същото време изпълняващите органи следва да запазят компетенциите си по ежедневното изпълнение и отчитане чрез специално определени централни координационни звена и структурирани механизми за отчитане.
В доклада се констатира още, че подходите, основани на участието и приобщаването, могат значително да укрепят системите за мониторинг и оценка в борбата с измамите. Ангажирането на организациите на гражданското общество, академичните среди, медиите, представителите на частния сектор и гражданите може да допринесе за по-широкaта съпричастност, да подобри качеството на анализа, да повиши отчетността и да генерира допълнителна информация относно рисковете от измами и предизвикателствата при изпълнението. Механизмите за мониторинг с обществено участие, инструментите за обратна връзка от гражданите и платформите за публично отчитане могат да допълнят данните, събирани от държавните органи, и да спомогнат за укрепване на общественото доверие в действията за борба с измамите.
Комуникацията е друг основен стълб на ефективните стратегии за борба с измамите. Прозрачното оповестяване на резултатите от мониторинга и оценката подобрява отчетността, подпомага извличането на поуки в организациите и увеличава доверието в реформите за борба с измамите. Посланията за борба с измамите обаче трябва да бъдат внимателно формулирани, за да се избегнат нежелани странични ефекти. Посланията, които наблягат прекомерно на разпространението на измамите, могат неволно да легитимират такова поведение като нормално или да породят апатия сред обществото. Вместо това комуникационните стратегии трябва да акцентират върху ясни, достоверни и конструктивни послания, съобразени с различните целеви аудитории и свързани с конкретни реформи и механизми за отчетност.
Накрая, в доклада се подчертава колко е важно да се осигури стратегическа приемственост и да се извличат поуки в рамките на различните цикли на стратегиите за борба с измамите. Данните от мониторинга, констатациите от оценките и анализа на риска от измами следва систематично да предоставят информация за актуализирането на стратегиите и плановете за действие за борба с измамите. При такива преразглеждания може се да включва коригиране на стратегическите или оперативните цели, ревизиране на индикаторите и графиците, преразпределяне на ресурсите, въвеждане на нови мерки за справяне с нововъзникващите рискове от измами или укрепване на механизмите за координация. В крайна сметка страните, които инвестират в системи за мониторинг и оценка, основани на факти и доказателства, в структурирани процеси на обучение и в прозрачна комуникация, ще бъдат в по-добра позиция да засилят устойчивостта срещу измамите, да подобрят интегритета на системите за публично управление и да поддържат общественото доверие с течение на времето.