Принципите за корпоративно управление („Принципите“) имат за цел да помогнат на регулаторите да оценят и подобрят правната, регулаторната и институционалната рамка за корпоративно управление с оглед подпомагане на икономическата ефективност, устойчивия растеж и финансовата стабилност. Това се постига най-вече чрез предоставяне на акционерите, на членовете на управителните органи и на изпълнителните директори, на служителите и на съответните заинтересовани страни, както и на финансовите посредници и доставчиците на услуги, на правилната информация и стимули за изпълнение на техните функции, и чрез подпомагане на осигуряването на отчетност в рамките на механизми за контрол и баланс.
орпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния орган, акционерите и заинтересованите страни. Корпоративното управление също така осигурява структурата и системите, чрез които се ръководи дружеството и се определят неговите цели, както и средствата за постигане на тези цели и за наблюдение на резултатите.
Принципите нямат задължителен характер и нямат за цел да предоставят подробни предписания за националното законодателство. Принципите не заместват и не следва да се считат за отменящи националното законодателство и регулации. Те по-скоро имат за задача да определят целите и да предложат различни средства за тяхното постигане, които обикновено включват елементи на законодателство, регулиране, правила за търгуване на борсата, механизми за саморегулация, договорни задължения, доброволни ангажименти и бизнес практики. Прилагането на Принципите от дадена юрисдикция ще зависи от нейния национален правен и регулаторен контекст. Принципите имат за цел да осигурят стабилна, но гъвкава референция за създателите на политики и участниците на пазара при разработването на собствени рамки за корпоративно управление. За да останат конкурентоспособни в променящия се свят, дружествата трябва да въвеждат иновации и да адаптират своите практики за корпоративно управление, за да отговорят на новите изисквания, и да се възползват от новите възможности. Като се вземат предвид разходите и ползите от регулирането, правителствата носят важна отговорност за формирането на ефективна регулаторна рамка, която осигурява достатъчна гъвкавост, за да позволи на пазарите да функционират ефективно и да отговорят на новите очаквания на акционерите и заинтересованите страни. Самите Принципи имат еволюционен характер и се преразглеждат в светлината на значителни промени в обстоятелствата, за да запазят ролята си на водещ международен стандарт в помощ на регулаторите в областта на корпоративното управление.
Добре разработените политики в областта на корпоративното управление могат да играят важна роля за постигане на по-широки икономически цели и три основни ползи за обществената политика. Първо, те помагат на дружествата да получат достъп до финансиране, особено от капиталовите пазари. По този начин те насърчават иновациите, производителността и предприемачеството и подпомагат икономическата динамика в по-широк план. За тези, които предоставят капитал, пряко или непряко, доброто корпоративно управление служи като гаранция, че те могат да участват и да споделят създаването на стойност на дружеството при справедливи и равноправни условия. Следователно то влияе върху цената, на която дружествата могат да получат достъп до капитал, необходим за растеж.
Това е от съществено значение в съвременните глобализирани капиталови пазари. Международните капиталови потоци дават възможност на дружествата да получат достъп до финансиране от много по-голям кръг инвеститори. За да могат дружествата и държавите да се възползват в пълна степен от предимствата на глобалните капиталови пазари и да привлекат дългосрочен „търпелив“ капитал, рамките на корпоративното управление трябва да бъдат надеждни, добре разбрани както в страната, така и в чужбина, и да са съобразени с международно приетите принципи.
Второ, добре разработените политики за корпоративно управление осигуряват рамка за защита на инвеститорите, включително домакинствата, инвестирали своите спестявания. Една официална структура от процедури, която насърчава прозрачността и отчетността на членовете на управителните органи и изпълнителните директори пред акционерите, спомага за изграждането на доверие в пазарите, като по този начин подпомага достъпа на дружествата до финансиране. Значителна част от широката общественост инвестира в публичните капиталови пазари – пряко като инвеститори на дребно или косвено чрез пенсионни и инвестиционни фондове. Предоставянето на система, в която те могат да участват в създаването на корпоративна стойност, знаейки, че правата им са защитени, ще даде на домакинствата достъп до инвестиционни възможности, които могат да им помогнат да постигнат по-висока възвръщаемост на техните спестявания и пенсионни обезщетения. Като се има предвид, че институционалните инвеститори все по-често насочват голяма част от портфейлите си към чуждестранни пазари, политиките за защита на инвеститорите следва да обхващат и трансграничните инвестиции.
На трето място, добре разработените политики за корпоративно управление също така подпомагат устойчивостта и жизнеспособността на дружествата и на свой ред могат да допринесат за устойчивостта и жизнеспособността на икономиката като цяло. Инвеститорите все повече разширяват фокуса си върху финансовите резултати на дружествата, за да включат финансовите рискове и възможности, породени от по-широки икономически, екологични и обществени предизвикателства, както и устойчивостта на дружествата към тези рискове и тяхното управление. В някои юрисдикции създателите на политики също се фокусират върху това как дейността на дружествата може да допринесе за справяне с такива предизвикателства. Една стабилна рамка за корпоративно управление по отношение на въпросите на устойчивото развитие може да помогне на дружествата да разпознаят и да отговорят на интересите на акционерите и различните заинтересовани страни, както и да допринесат за собствения си дългосрочен успех. Такава рамка следва да включва оповестяване на съществена информация, свързана с устойчивостта, която е надеждна, последователна и сравнима, включително свързана с изменението на климата. В някои случаи юрисдикциите могат да тълкуват понятията за оповестяване на информация, свързана с устойчивото развитие, и същественост от гледна точка на приложимите стандарти, формулиращи информацията, от която се нуждае един разумен акционер, за да вземе инвестиционно решение или решение за гласуване.
Принципите са предназначени да бъдат кратки, разбираеми и достъпни за всички участници, които имат роля в разработването и прилагането на добро корпоративно управление в световен мащаб. Въз основа на Принципите ролята на правителствените, полуправителствените или частните инициативи е да оценят качеството на рамката на корпоративното управление и да разработят по-подробни задължителни или доброволни разпоредби, които могат да отчитат специфичните за страната икономически, правни и културни различия.
Принципите са насочени към публично търгуваните дружества, както финансови, така и нефинансови. Доколкото се счита, че са приложими, Принципите могат да бъдат полезен инструмент за подобряване на корпоративното управление и в дружества, чиито акции не се търгуват публично. Макар че някои от Принципите може да са по-подходящи за по-големи, отколкото за по-малки дружества, създателите на политики може да пожелаят да повишат осведомеността за доброто корпоративно управление за всички дружества, включително за по-малките и нетъргувани на борсата дружества, както и за тези, които емитират дългови ценни книжа. Принципите се допълват от Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия. Други фактори, които имат отношение към процесите на вземане на решения в дадено дружество, като например екологични, антикорупционни или етични съображения, се разглеждат не само в Принципите, но и в редица други международни стандарти, включително Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда, които са посочени в Принципите.
Принципите нямат за цел да засягат или отменят бизнес преценката на участниците на пазара, членовете на управителните органи и ръководството. Това, което работи в едно или повече дружества или за един или повече инвеститори, не е задължително да бъде общоприложимо. Дружествата се различават по степен на развитие, размер и сложност. Поради това не съществува единен модел на добро корпоративно управление. Въпреки това Принципите следват ориентиран към резултатите подход, като предлагат някои общи елементи, които са в основата на доброто корпоративно управление. Принципите се основават на тези общи елементи и са формулирани така, че да обхващат различните съществуващи модели.
Например те не препоръчват конкретна структура на съвет, а терминът „съвет“, използван в Принципите, има за цел да обхване различните национални модели на структури на управителните органи. В типичната двустепенна система, която се среща в някои юрисдикции, терминът „съвет“, както е използван в Принципите, се отнася до „надзорния съвет“, докато терминът „ключови изпълнителни длъжностни лица“ се отнася до „управителния съвет“. При едностепенна система, където съветът се контролира от вътрешен одитор, Принципите, приложими към съвета, също са приложими по аналогия. Тъй като определението на понятието „ключови изпълнителни длъжностни лица“ може да варира в различните юрисдикции и в зависимост от контекста, например по отношение на възнагражденията или сделките със свързани лица, Принципите оставят на отделните юрисдикции да дефинират това понятие по функционален начин, който да отговаря на планирания резултат от Принципите. Термините „корпорация“ и „дружество“ се използват взаимозаменяемо в текста. Навсякъде в Принципите терминът „заинтересовани страни“ се отнася до заинтересованите страни, които не са акционери, и включва, наред с другото, работната сила, кредиторите, клиентите, доставчиците и засегнатите общности.
Принципите се използват широко като еталон от отделните юрисдикции по света. Те са също така един от ключовите стандарти за стабилни финансови системи на Съвета за финансова стабилност и са основа за оценка на компонента на корпоративното управление в докладите за спазването на стандартите и кодексите (ROSC) на Световната банка. Принципите се използват и като еталон при разработването на секторни указания за корпоративно управление от други международни органи, установяващи определени стандарти, включително от Базелския комитет по банков надзор. Прилагането на Принципите се наблюдава и подкрепя чрез Информационния справочник на ОИСР за корпоративното управление, партньорски проверки по тематични въпроси, които сравняват практиките в различните юрисдикции, и регионални и национални прегледи на корпоративното управление.
Принципите са представени в шест глави: І) Полагане на основи за ефективна рамка за корпоративно управление; II) Права и равноправно третиране на акционерите и ключови функции по отношение на собствеността; III) Институционални инвеститори, фондови пазари и други посредници; IV) Оповестяване на информация и прозрачност; V) Отговорности на управителния орган (съвета); и VI) Устойчивост и жизнеспособност.
Всяка глава обозначава един принцип, който е изписан с удебелен курсив, и е последван от редица подкрепящи принципи и техните подпринципи, изписани с удебелен шрифт. Принципите са допълнени с анотации, които съдържат коментари към принципите и подпринципите, и имат за цел да помогнат на читателите да разберат тяхната обосновка. Анотациите могат също така да съдържат описания на преобладаващи или нововъзникващи тенденции и да предлагат алтернативни методи за прилагане и примери, които могат да бъдат полезни при прилагането на принципите.