Рамката на корпоративното управление следва да гарантира, че се извършва своевременно и точно оповестяване на всички съществени въпроси, свързани с дружеството, включително финансовото състояние, резултатите, устойчивостта, собствеността и управлението на дружеството.
В повечето юрисдикции се събира голямо количество информация, както задължителна, така и доброволна, за публично търгувани и големи не търгувани на борсата и дружества, която впоследствие се разпространява до широк кръг потребители. Обикновено публичното оповестяване се изисква най-малко на годишна база, въпреки че някои юрисдикции изискват периодично оповестяване на полугодишна или тримесечна база или ad hoc оповестяване в случай на съществени сделки със свързани лица и други съществени събития, засягащи дружеството. Дружествата често правят доброволно оповестяване, което надхвърля минималните изисквания за оповестяване в отговор на пазарното търсене.
Принципите подкрепят своевременното оповестяване на всички съществени развития, които възникват между редовните отчети. Те също така подкрепят едновременното докладване на съществена или задължителна информация на всички акционери, за да се гарантира тяхното равнопоставено третиране — основен принцип, който дружествата трябва да спазват.
Изискванията за оповестяване не трябва да създават необосновано административно и финансово бреме за дружествата. От дружествата не следва да се очаква и да разкриват информация, която може да застраши конкурентната им позиция, освен ако оповестяването не е необходимо за пълното информиране на инвеститорите при вземането на решения и за избягване на подвеждането им. За да се определи каква информация следва да бъде оповестявана като минимум, много юрисдикции прилагат концепцията за същественост. Съществената информация може да се определи като информация, чийто пропуск или погрешно представяне може основателно да се очаква да повлияе на оценката на инвеститора за стойността на дружеството. Това обикновено включва стойността, времето и сигурността на бъдещите парични потоци на дружеството. Съществената информация може да се определи и като информация, която разумен инвеститор би сметнал за важна при вземането на инвестиционно решение или решение за гласуване.
Строгият режим на оповестяване, който насърчава действителната прозрачност, е основна характеристика на пазарния мониторинг на дружествата и е от основно значение за способността на акционерите да упражняват своите акционерни права на информирана основа. Опитът показва, че оповестяването може да бъде и мощен инструмент за въздействие върху поведението на дружествата и за защита на инвеститорите. Силният режим на оповестяване може да спомогне за привличането на капитали и поддържането на доверието в капиталовите пазари. За разлика от това, слабото оповестяване и непрозрачните практики могат да допринесат за неетично поведение и да засегнат интегритета на пазара, което ще струва скъпо не само на дружеството и неговите акционери, но и на икономиката като цяло. Акционерите и потенциалните инвеститори се нуждаят от достъп до редовна, навременна, надеждна и съпоставима информация с достатъчно подробности, за да могат да оценят резултатите от дейността на ръководството на дружеството и да вземат информирани решения относно оценката, собствеността и гласуването на акции. Недостатъчната или неясна информация може да възпрепятства способността на пазарите да функционират, да увеличи цената на капитала и да доведе до лошо разпределение на ресурсите.
Макар че корпоративното оповестяване следва да се съсредоточи върху това, което е съществено за решенията на инвеститорите, и може да включва оценка на стойността на дружеството, то може също така да спомогне за подобряване на общественото разбиране на структурата и дейностите на дружествата, корпоративните политики и резултатите по отношение на екологичните, социалните и управленските въпроси.
IV.A. Оповестяването следва да включва, но не само, съществена информация относно:
IV.A.1. финансовите и оперативните резултати на дружеството.
Одитираните финансови отчети, показващи финансовите резултати и финансовото състояние на дружеството (най-често включващи баланса, отчета за приходите и разходите, отчета за паричните потоци и бележките към финансовите отчети), са най-широко използваният източник на информация за дружествата. Те дават възможност за осъществяване на подходящ мониторинг и също така помагат за оценяване на ценните книжа. Обсъждането и анализът на дейността от страна на ръководството обикновено се включват в годишните отчети. Тази дискусия е най-полезна, когато се чете заедно с придружаващите я финансови отчети. Инвеститорите са особено заинтересовани от информация, която може да хвърли светлина върху бъдещите резултати на дружеството.
Вероятно неуспехите в управлението често могат да бъдат свързани с неразкриването на „цялата картина“. Ето защо е важно сделките, свързани с цялата група дружества, да бъдат оповестявани в съответствие с висококачествени международно признати стандарти и да включват информация за условни задължения и задбалансови сделки, както и за дружества със специална цел.
IV.A.2. Цели на дружеството и информация, свързана с устойчивото развитие.
В допълнение към търговските си цели дружествата следва да оповестяват съществени политики и показатели за ефективност, свързани с екологични и социални въпроси, както е разработено относно оповестяването на информация за устойчивостта в глава VI.
IV.A.3. Капиталови структури, групови структури и техните контролни механизми.
Някои капиталови структури, като например пирамидални структури, кръстосано притежание на акции и акции с ограничени права на глас или акции с право на повече гласове, позволяват на акционерите да упражняват степен на контрол върху дружеството, несъразмерна с тяхното дялово участие в дружеството.
Групите дружества често са сложни структури, които включват няколко нива на дъщерни дружества, включително в различни сектори и юрисдикции. Тези структури могат да ограничат способността на неконтролиращите акционери на дружеството майка и дъщерните дружества да влияят върху корпоративните политики и да разбират свързаните с тях рискове, както и да позволят на контролиращите акционери да извличат частни ползи от дружествата от групата.
В допълнение към отношенията на собственост, други механизми могат да повлияят на контрола върху дружеството. Споразуменията между акционерите са често срещано средство за групи акционери, които поотделно могат да притежават относително малки дялове от общия капитал, да действат съгласувано, така че да представляват ефективно мнозинство или поне най-големия единичен блок от акционери. Споразуменията на акционерите обикновено дават на участващите в тях преференциални права за закупуване на акции, ако други страни по споразумението желаят да ги продадат. Тези споразумения могат да съдържат и разпоредби, които изискват от приелите споразумението да не продават акциите си за определен период от време. Споразуменията на акционерите могат да обхващат въпроси, като например как ще бъде избран управителният орган или председателят. Споразуменията могат също така да задължават участниците в споразумението да гласуват като блок. Някои юрисдикции са сметнали за необходимо да наблюдават отблизо такива споразумения и да ограничават тяхната продължителност.
Ограниченията за гласуване ограничават броя на гласовете, които даден акционер може да подаде, независимо от броя на акциите, които акционерът може действително да притежава. Поради това ограниченията на гласовете преразпределят контрола и могат да повлияят на стимулите за участие на акционерите в събранията на акционерите.
Като се има предвид потенциалът на тези механизми за преразпределяне на влиянието на акционерите върху политиката на дружеството, както и значението им за прилагането на регулирането на поглъщанията, следва да се изисква оповестяване на такива капиталови структури, групови структури и техните механизми за контрол. Оповестяването на такива схеми също така позволява на акционерите, притежателите на дългови ценни книжа и потенциалните инвеститори да вземат по-информирани решения.
IV.A.4. Основни дялови участия , включително действителните собственици, и права на глас.
Едно от основните права на инвеститорите е да бъдат информирани за структурата на собствеността на дружеството и за своите права спрямо правата на другите собственици. Правото на такава информация следва да обхваща и информация за структурата на дадена група дружества и вътрешногруповите отношения. Такова оповестяване следва да направи прозрачни целите, естеството и структурата на групата. Оповестяването на данни за собствеността следва да се предоставя след преминаването на определени прагове на собственост. На капиталовите пазари, характеризиращи се с разпръснати структури на собственост, където малките дялове могат да оказват значително влияние върху дадено дружество, тези прагове могат да бъдат определени по-ниско. Такова оповестяване би могло да включва данни за основните акционери и други лица, които пряко или косвено могат да оказват значително влияние или да контролират дружеството, например чрез специални права на глас, акционерни споразумения, притежание на контролни или големи пакети акции, използване на структури на холдингови дружества, включващи верига от дружества или значителни кръстосани акционерни отношения и кръстосани гаранции. В някои юрисдикции също така се изисква или се счита за добра практика да се оповестяват дяловите участия на директорите, включително и на лицата, които не са изпълнителни директори, като добра практика е това оповестяване да се извършва постоянно.
По-специално за целите на правоприлагането и за установяване на потенциални конфликти на интереси, сделки със свързани лица, търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара информацията за регистрираната собственост трябва да се допълва с текуща информация за действителната собственост. Все по-голям брой юрисдикции използват централизиран национален регистър, докато други могат да изискват регистър на ниво дружество, за да се улесни достъпът до актуална и точна информация за действителните собственици. В случаите, когато такива регистри не са налични, информацията за действителните собственици следва да може да бъде получена поне от регулаторните и правоприлагащите органи и/или чрез съдебен процес. Освен това в това отношение могат да бъдат полезни указанията, издадени от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и МВФ, в които се препоръчва многостранен подход за осигуряване на достъпност на информацията за действителните собственици.
IV.A.5. Информация за състава на управителния орган и неговите членове, включително тяхната квалификация, процеса на подбор, други ръководни длъжности в дружеството и дали те се считат за независими от управителния орган.
Инвеститорите се нуждаят от информация за отделните членове на съвета и лицата с ключови функции, за да оценят техния опит и квалификация и да преценят всички потенциални конфликти на интереси, които биха могли да повлияят на тяхната преценка. Информацията е важна и за да могат инвеститорите да оценят колективния опит и квалификация на съвета. За членовете на съвета на директорите стандартизираната информация следва да включва тяхната квалификация, притежавани акции в дружеството, членство в други съвети и комитети на съвета на директорите, други изпълнителни длъжности и дали съветът ги счита за независими членове. Тази информация може да се отнася и до спазването от страна на членовете на управителните органи на приложимите критерии за независимост. Важно е да се оповести членството в други съвети не само защото то е показател за опита и възможния времеви натиск, пред който е изправен членът на съвета, но и защото може да разкрие потенциални конфликти на интереси и да направи прозрачна степента, в която има взаимосвързани съвети.
Няколко юрисдикции стигнаха до заключението, че дружествата следва да оповестят процеса на подбор и особено дали той е бил отворен за широк кръг кандидати. Такава информация следва да бъде предоставяна преди всяко решение на общото събрание на акционерите или текущо, ако ситуацията се е променила съществено.
Много юрисдикции изискват или препоръчват оповестяване на информация за състава на управителните органи, включително за половото разнообразие. Такова оповестяване може да обхване и други критерии, като например възраст и други демографски характеристики, в допълнение към професионалния опит и експертиза. Някои юрисдикции, които са установили такива изисквания или препоръки в кодексите, също така изискват оповестяване на принципа „спазвай или обяснявай“. В някои случаи това включва оповестяване на състава на управителните съвети в двустепенните системи на управление, както и на изпълнителните или други висши ръководни длъжности.
IV.A.6. Възнаграждения на членовете на управителния орган и на лицата с ключови функции.
Информацията за възнагражденията на членовете на управителния орган и на изпълнителните директори също е от значение за акционерите, включително връзката между възнагражденията и дългосрочните резултати, устойчивостта и жизнеспособността на дружеството. По принцип от дружествата се очаква да оповестяват своевременно информация, включваща съществени промени в политиките за възнагражденията, прилагани спрямо членовете на управителния орган и лицата с ключови функции, както и нивата или сумите на възнагражденията на стандартизирана и съпоставима основа, така че инвеститорите да могат да оценят разходите и ползите от плановете за възнаграждения и приноса на схемите за стимулиране, като например схеми за опции върху акции, за резултатите на дружеството. Оповестяването на индивидуална основа (включително разпоредби за прекратяване и пенсиониране) все повече се счита за добра практика и понастоящем се изисква или препоръчва в повечето юрисдикции. В някои от тези юрисдикции се изисква оповестяване на възнагражденията на определен брой от най-високоплатените ръководители, докато в други то е ограничено до определени длъжности. Наличието на застраховка за отговорност на директорите и служителите на дружеството също може да промени управленските стимули, като по този начин гарантира оповестяването на застрахователните полици за отговорност. Използването на показатели за устойчивост във възнагражденията също може да оправдае оповестяване, което да позволи на инвеститорите да преценят дали показателите са свързани със съществени рискове и възможности за устойчивост и дали стимулират дългосрочна перспектива.
IV.A.7. Сделки със свързани лица.
За да се гарантира, че дружеството се управлява при надлежно зачитане на интересите на всички негови инвеститори, от съществено значение е всички съществени сделки със свързани лица и условията на тези сделки да се оповестяват изцяло и поотделно на пазара. В много юрисдикции това всъщност вече е законово изискване. В случай че юрисдикцията не дефинира същественост, от дружествата следва да се изисква да оповестяват и политиката/критериите, приети за определяне на съществените сделки със свързани лица. Свързаните лица следва да включват най-малко предприятия, които контролират или са под общ контрол с дружеството, значими акционери, включително членове на техните семейства, и ключов управленски персонал. Въпреки че определението за свързани лица в международно приетите счетоводни стандарти представлява полезна референция, рамката за корпоративно управление следва да гарантира, че всички свързани лица са правилно идентифицирани и че в случаите, когато са налице специфични интереси на свързани лица, съществените сделки с консолидирани дъщерни дружества също се оповестяват. Сложните групови структури могат да увеличат непрозрачността, присъща на сделките със свързани лица, и възможността за заобикаляне на изискванията за оповестяване. Специално внимание следва да се обърне на това дали рамката за корпоративно управление идентифицира правилно всички свързани лица в юрисдикции със сложни групови структури, включващи публично търгувани дружества.
Сделките, в които участват пряко или непряко основните акционери (или техни членове на семейството, роднини и т.н.), са потенциално най-трудният вид сделки със свързани лица, които трябва да се наблюдават с оглед осигуряване на равно третиране на всички акционери. В някои юрисдикции акционерите, които надхвърлят граница от едва пет процента от акционерното участие, са задължени да докладват за сделките. Изискванията за оповестяване включват естеството на взаимоотношенията, при които съществува контрол, както и естеството, стойността и броя на сделките със свързани лица, групирани по подходящ начин. Като се има предвид присъщата непрозрачност на много сделки, може да се наложи бенефициерът да бъде задължен да информира управителния орган за сделката, който от своя страна следва да я оповести на пазара. Това не бива да освобождава дружеството от задължението да извършва собствен мониторинг, което е важна задача на съвета.
За да направят оповестяването по-информативно, много юрисдикции разграничават сделките със свързани лица според тяхната същественост, срокове и условия. Изисква се текущо оповестяване на съществените сделки, с възможно изключение на повтарящите се сделки при „пазарни условия“, които могат да бъдат оповестявани само в периодични отчети. За да бъдат ефективни, праговете за оповестяване може да се наложи да се основават главно на количествени критерии, но не следва да се допуска избягване на оповестяването чрез разделяне на сделките с едно и също свързано лице.
IV.A.8. Предвидими рискови фактори.
Потребителите на финансова информация и пазарните участници се нуждаят от информация за разумно предвидими съществени рискове, които могат да включват: рискове, които са специфични за отрасъла или географските райони, в които дружеството извършва дейност; зависимост от суровини и вериги на доставки; рискове на финансовите пазари, включително лихвен или валутен риск; рискове, свързани с деривати и задбалансови сделки; рискове, свързани с дейността; рискове, свързани с цифровата сигурност; рискове, свързани със спазването на законодателството; и рискове, свързани с устойчивостта, особено рискове, свързани с климата.
Принципите предвиждат оповестяване на достатъчна и изчерпателна информация, която да информира напълно инвеститорите и другите потребители за разумно предвидимите съществени рискове на дружеството. Оповестяването на рисковете е най-ефективно, когато е съобразено с конкретното дружество и съответния отрасъл. Оповестяването на информация за системата за наблюдение и управление на риска все повече се счита за добра практика, включително за естеството и ефективността на свързаните с нея процеси на комплексна проверка.
IV.A.9. Структури и политики за управление, включително степента на съответствие с националните кодекси или политики за корпоративно управление и процеса, чрез който те се прилагат.
Дружествата следва да докладват за практиките си в областта на корпоративното управление и такова оповестяване следва да бъде задължително като част от редовното отчитане. Дружествата следва да прилагат принципите на корпоративното управление, определени или одобрени от регулаторния орган или органа по осъществяване на търгуването, със задължително отчитане на принципа „спазвай или обяснявай“ или на подобна основа. В повечето юрисдикции се публикува национален доклад, в който се прави преглед на спазването на кодекса за корпоративно управление от публично търгуваните дружества, като добра практика в подкрепа на ефективното оповестяване и прилагането на принципа „спазвай или обяснявай“.
Оповестяването на структурите и политиките на управление на дружеството, включително, в случай на недействащи холдингови дружества, на значимите дъщерни дружества, е важно за оценката на управлението на дружеството и следва да обхваща разпределението на правомощията между акционерите, ръководството и членовете на управителния орган. Дружествата следва ясно да оповестят различните роли и отговорности на главния изпълнителен директор и/или на председателя, а когато едно лице съвместява двете роли — обосновката за тази договореност. Добра практика е също така да се оповестяват уставът, правилата за работа на управителния орган и, когато е приложимо, структурите и правилата за работа на комитетите.
Като въпрос на прозрачност, процедурите за събранията на акционерите следва да гарантират, че гласовете са правилно преброени и записани и че е направено своевременно съобщение за резултата.
IV.A.10. Договори за поемане на дълг, включително рискът от неспазване на задълженията.
При нормални обстоятелства акционерите и директорите контролират основните решения, вземани от дадено дружество. Въпреки това някои разпоредби в корпоративните облигации и други договори за поемане на дълг могат значително да ограничат свободата на действие на ръководството и акционерите, като например споразумения, които ограничават изплащането на дивиденти, изискват одобрението на кредиторите за продажба на големи активи или санкционират длъжниците, ако финансовият ливъридж надхвърли предварително определен праг. Освен това, при финансови затруднения, но преди обявяването на несъстоятелност, дружествата могат да решат да договорят отказ от спазването на дадено задължение, когато съществуващите кредитори могат да изискват промени в дейността. Вследствие на това навременното оповестяване на съществена информация относно договорите за поемане на дълг, включително въздействието на съществените рискове, свързани с нарушаването на поетите задължения, и вероятността за тяхното настъпване, в съответствие с приложимите стандарти, е необходимо, за да могат инвеститорите да разберат бизнес рисковете на дадено дружество.
IV.Б. Информацията следва да се изготвя и оповестява в съответствие с международно признати счетоводни стандарти и стандарти за оповестяване.
Прилагането на висококачествени счетоводни стандарти и стандарти за оповестяване се очаква да подобри значително способността на инвеститорите да наблюдават дружеството, като осигури по-голяма уместност, надеждност и съпоставимост на отчетите и по-добра представа за резултатите и рисковете на дружеството. Повечето юрисдикции задължават използването на международно признати стандарти за финансова отчетност, което може да послужи за подобряване на прозрачността и съпоставимостта на финансовите отчети и другата финансова отчетност между юрисдикциите. Такива стандарти следва да се разработват чрез открити, независими и публични процеси с участието на частния сектор и други заинтересовани страни, като инвеститори, професионални асоциации и независими експерти. Висококачествени национални стандарти могат да бъдат постигнати, като бъдат приведени в съответствие с един от международно признатите счетоводни стандарти.
IV.В. Годишният външен одит следва да се извършва от независим, компетентен и квалифициран одитор в съответствие с международно признатите одиторски, етични и независими стандарти, за да се предостави разумна увереност на управителния орган и акционерите относно това дали финансовите отчети са изготвени във всички съществени аспекти в съответствие с приложимата рамка за финансово отчитане.
Външният одитор дава мнение дали финансовите отчети представят достоверно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние и финансовите резултати на дружеството. Докладът на външния одитор следва да включва и потвърждение, че финансовите отчети са отговорност на ръководството на дружеството. В някои юрисдикции от външните одитори се изисква да докладват и за корпоративното управление на дружеството или за вътрешния контрол върху финансовото отчитане.
Следва да се изисква независимост и етично поведение на външните одитори и тяхната отчетност пред акционерите, като те следва да извършват одита в обществен интерес. Нещо повече, в Принципите на Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) за независимостта на одитора и ролята на корпоративното управление в мониторинга на независимостта на одитора се посочва, че „стандартите за независимост на одитора следва да установят рамка от принципи, подкрепени от комбинация от забрани, ограничения, други политики и процедури и оповестявания, която да адресира поне следните заплахи за независимостта: личен интерес, самопреценка, застъпничество, познанство и сплашване“. Мониторингът на заплахите за независимостта следва да бъде отговорност както на външния одитор, така и на одитираното дружество, включително на неговия одитен комитет или еквивалентен орган.
Одитният комитет или еквивалентен орган следва да осигури надзор на дейностите по вътрешен одит и следва да бъде натоварен и с надзора на цялостните взаимоотношения с външния одитор, включително назначаването, преназначаването и възнаграждението на външните одитори, както и с одобряването и наблюдението на естеството на несвързаните с одита услуги, предоставяни от одитора на дружеството. Предоставянето на несвързани с одита услуги от страна на външния одитор на дружеството може да компрометира неговата независимост и може да включва одитиране на собствената му работа или да представлява друга заплаха за независимостта. За да се справят с такива потенциални заплахи, някои юрисдикции изискват оповестяване на плащанията към външните одитори за несвързани с одита услуги. Примери за други разпоредби, предназначени за насърчаване на независимостта на външния одитор, включват забрана или сериозно ограничение на естеството на несвързаната с одита работа, която може да бъде предприета от одитора за негов клиент; периодични съобщения до одитния комитет, в които се обсъждат естеството, сроковете и възнагражденията на несвързаната с одита работа (включително одобрението на такава работа), както и взаимоотношенията, които могат да застрашат независимостта на одитора; задължителна ротация на одиторите (на партньорите или в някои случаи на одиторското дружество); фиксиран мандат на одиторите; съвместни одити; временна забрана за наемане на бивш одитор от одитираното дружество; и забрана одиторите или техните зависими лица да имат финансов дял или управленска роля в одитираните от тях дружества. Някои юрисдикции прилагат по-директен регулаторен подход и ограничават процента на несвързаните с одита приходи, които одиторът може да получи от конкретен клиент, или ограничават общия процент на одиторските приходи, които могат да дойдат от един клиент.
Освен това системата за одиторски надзор и регулиране на одита играе важна роля за повишаване на независимостта на одитора и качеството на одита. В съответствие с Основните принципи на Международния форум на независимите одиторски регулатори (IFIAR), определянето на независим от професията одиторски регулатор, който като минимум извършва периодични проверки на одиторите, извършващи одити на предприятия от обществен интерес, допринася за осигуряването на високо качество на одитите, които служат на обществения интерес. Освен това регулаторните органи следва да разполагат с всеобхватен и ефективен набор от регулаторни инструменти, включително дисциплинарни мерки/санкции, независими правомощия за разследване по отношение на одиторите в рамките на тяхната юрисдикция, както и с правомощието да съобщават на обществеността за дисциплинарни мерки/санкции, за да се справят по пропорционален начин с всякакви нарушения на професионалните или законовите задължения от страна на външен одитор.
И накрая, проблем, който възниква в някои юрисдикции, се отнася до належащата необходимост да се гарантира компетентността на одиторската професия. Процесът на регистрация за физически лица за потвърждаване на техните квалификации се счита за добра практика или се изисква в някои юрисдикции. Това обаче трябва да бъде подкрепено от постоянни обучения и наблюдение на трудовия опит, за да се осигурят подходящи нива на професионална компетентност и критичност.
IV.Г. Външните одитори трябва да се отчитат пред акционерите и имат задължението към дружеството да упражняват необходимата професионална грижа, когато извършват одита в обществен интерес.
Практиката външните одитори да се препоръчват от независим одитен комитет на ръководния или еквивалентен орган и да се избират, назначават или одобряват или от този комитет/орган, или директно от събранието на акционерите, може да се счита за добра практика, тъй като така се пояснява, че външният одитор трябва да се отчита пред акционерите. Подчертава се също, че външният одитор има задължение за професионална грижа към дружеството, а не към което и да е лице или група корпоративни мениджъри, с които може да взаимодейства за целите на работата си. Въпреки това, тази практика не трябва да се разглежда като пречка за други органи, като одитния комитет, да правят такива назначения. За да се повиши отчетността на акционерите, те трябва да могат да комуникират директно с одитния комитет или еквивалентен орган по отношение на надзора, упражняван от външния одитор, например чрез оповестяване на информация, включително за методологията за оценка на изпълнението на одитора, или чрез участие на одитния комитет или външен одитор на събранията на акционерите.
IV.Д. Каналите за разпространение на информация следва да предоставят равен, навременен и рентабилен достъп до съответната информация за потребителите.
Каналите за разпространение на информация могат да бъдат толкова важни, колкото и съдържанието на самата информация. Въпреки че оповестяването на информация често се изисква от закона, архивирането и достъпът до информация може да бъде тромав и скъп процес. Задължителното докладване е значително подобрено в някои юрисдикции чрез системи за електронно подаване и извличане на данни. Юрисдикциите трябва да преминат към следващия етап чрез интегриране на различни източници на информация за дружеството, включително документи на акционерите. Лесно достъпните и удобни за потребителя интернет страници на дружества също предоставят възможност за подобряване на разпространението на информация и повечето юрисдикции вече изискват или препоръчват дружествата да имат интернет страници, които предоставят подходяща и важна информация за самото дружество.
Необходимо е да има изисквания за текущо оповестяване, което включва периодично и непрекъснато оповестяване или оповестяване ad hoc. От гледна точка на непрекъснато/ad hoc оповестяване, добра практика е да се призовава за „незабавно“ разкриване на съществени развития, независимо дали това означава „възможно най-скоро“, или по предварително определен максимален брой дни. Принципите на IOSCO за периодично оповестяване от публично търгуваните дружества определят указания за периодични отчети на дружества, чиито ценни книжа са вписани или допуснати до търговия на регулиран пазар, в който участват инвеститори на дребно. Принципите на IOSCO за текущо оповестяване и докладване на съществени развития от публично търгуваните дружества определят общи принципи за текущо оповестяване и докладване на съществени развития от тези дружества.