Рамката за корпоративно управление следва да насърчава прозрачни и справедливи пазари, както и ефективно разпределение на ресурсите. Тя следва да е в съответствие с принципите на правовата държава и да подпомага ефективния надзор и правоприлагане.
Ефективното корпоративно управление изисква стабилна правна, регулаторна и институционална рамка, на която участниците на пазара да могат да разчитат при установяването на своите частни договорни отношения. Като насърчава прозрачни и справедливи пазари, тази рамка играе важна роля и за укрепване на доверието в пазарите, което е необходимо за постигане на по-широки икономически цели. Рамката на корпоративното управление обикновено включва елементи на законодателство, нормативна уредба, правила за търгуване на регулиран пазар, механизми за саморегулация, договорни задължения, доброволни ангажименти и бизнес практики, които са резултат от специфичните обстоятелства, историята и традициите на дадена държава. Поради това желаното съчетание между тези елементи ще варира в различните държави.
Законодателните и регулаторните елементи на рамката на корпоративното управление могат да бъдат допълнени от елементи с незадължителна юридическа сила, като например кодекси за корпоративно управление, които често се основават на принципа „спазвай или обяснявай“, за да се осигури гъвкавост и да се обърне внимание на специфичните особености на отделните дружества. Това, което работи добре в едно дружество, за един инвеститор или конкретна заинтересована страна, може да не е непременно приложимо за дружества, инвеститори и заинтересовани страни, които работят в друг контекст и при други обстоятелства. Така всеки конкретен елемент от конкретна рамка за корпоративно управление може да не е ефективен за решаване на конкретен въпрос на управлението във всички ситуации. По-скоро методите за насърчаване или изискване на добри практики за корпоративно управление следва да целят постигането на желаните резултати чрез адаптиране на подходите към конкретните обстоятелства. Например желаният резултат от осигуряването на ефективно прилагане на определени практики за корпоративно управление може да бъде постигнат по-ефективно на пазари, където институционалните инвеститори играят силна роля в подобряването на тези практики в съответствие с препоръките на кодекс с мерки с незадължителна юридическа сила, докато на пазари, където инвеститорите приемат по-пасивна роля, регулаторът може да избере да изисква и налага прилагането на определени стандарти за корпоративно управление. С натрупването на нов опит и промяната на бизнес обстоятелствата различните разпоредби на рамката за корпоративно управление следва да бъдат преразгледани и, когато е необходимо, коригирани.
Юрисдикциите, които се стремят да приложат принципите, следва да наблюдават своята рамка за корпоративно управление с цел да поддържат и засилват нейния принос за интегритета на пазара, достъпа до капиталовите пазари, икономическите резултати и прозрачните и добре функциониращи пазари. Като част от това е важно да се разгледат взаимодействията и взаимното допълване между различните елементи на рамката за корпоративно управление и нейната цялостна способност да насърчава етични, отговорни и прозрачни практики на корпоративно управление. Подобен анализ е важен инструмент в процеса на разработване на ефективна рамка за корпоративно управление. За тази цел ефективните и навременни консултации с обществеността са съществен елемент. В някои юрисдикции може да се наложи това да бъде допълнено с инициативи за информиране на дружествата и техните заинтересовани страни за ползите от прилагането на добри практики за корпоративно управление.Освен това при разработването на рамка за корпоративно управление националните законодатели и регулатори следва да вземат предвид необходимостта от ефективен международен диалог и сътрудничество и резултатите от тях. Ако тези условия са изпълнени, има по-голяма вероятност рамката за корпоративно управление да избегне прекомерното регулиране, да подкрепи предприемачеството и да ограничи рисковете от вредни конфликти на интереси както в частния сектор, така и в публичните институции.
I.A. Рамката за корпоративно управление следва да бъде разработена с оглед на нейното въздействие върху достъпа на дружествата до финансиране, общите икономически резултати и финансовата стабилност, устойчивостта и жизнеспособността на дружествата, интегритета на пазара, както и стимулите, които създава за участниците на пазара, и насърчаването на прозрачни и добре функциониращи пазари.
Капиталовите пазари играят ключова роля в осигуряването на средства на дружествата, които им позволяват да въвеждат иновации и да подкрепят икономическия растеж, както и ефективно да диверсифицират източниците си на финансиране. Дяловото и дълговото финансиране също така подпомага жизнеспособността на дружествата да преодоляват временни спадове, като същевременно изпълняват задълженията си към работната сила, кредиторите и доставчиците. Регулаторните и надзорните органи трябва да вземат предвид как рамката на корпоративното управление може да насърчи и повлияе на достъпа на предприятията до пазарно финансиране.
Корпоративната форма на организация на икономическата дейност служи като мощна сила за растеж. Поради това регулаторната и правната среда, в която оперират дружествата, е от ключово значение за общите икономически резултати. Регулаторите също така носят отговорност за създаването на рамка, която да е в състояние да отговори на нуждите на дружествата, работещи в много различни условия, да улесни разработването на нови възможности за създаване на стойност и да определи най-ефективното разпределение на ресурсите. Ето защо, когато е уместно, рамката за корпоративно управление следва да позволява пропорционалност, по-специално по отношение на размера на публично търгуваните дружества. Други фактори, които могат да наложат гъвкавост, включват структурата на собственост и контрол на дружеството, географското присъствие, секторите на дейност и етапа на развитие на дружеството. Създателите на политики следва да останат фокусирани върху крайните икономически резултати и при разглеждането на вариантите на политиката трябва да направят анализ на въздействието върху ключови променливи, които влияят върху функционирането на пазарите, например по отношение на структурите на стимулите, ефективността на системите за саморегулация и справянето със системните конфликти на интереси. Прозрачните и добре функциониращи пазари служат за дисциплиниране на участниците на пазара и за насърчаване на отчетността.
I.Б. Законовите и подзаконовите нормативни изисквания, които влияят върху практиките на корпоративното управление, следва да бъдат в съответствие с принципите на правовата държава, да бъдат прозрачни и приложими. Кодексите за корпоративно управление могат да предложат допълнителен механизъм в подкрепа на развитието и еволюцията на най-добрите практики на дружествата, при условие че техният статут е надлежно определен.
Ако са необходими нови законови и подзаконови нормативни актове, например за справяне с явни случаи на пазарни несъвършенства, те следва да бъдат разработени по начин, който позволява тяхното прилагане и изпълнение по ефективен и равнопоставен начин, обхващащ всички страни. Ефективен начин за това са консултациите на правителството и другите регулаторни органи с дружествата, техните представителни организации, акционерите и заинтересованите страни. Следва да се създадат и механизми, чрез които страните да защитават своите права. За да се избегнат свръхрегулиране, неприложими правила и непредвидени последици, които могат да възпрепятстват или да нарушат динамиката на бизнеса, мерките на политиките следва да се разработват с оглед на общите им разходи и ползи.
Държавните органи следва да разполагат с ефективни правомощия за прилагане и санкциониране, за да възпират нелоялното поведение и да осигуряват добри практики на корпоративно управление. Освен това правоприлагането може да се осъществи и чрез частни действия, като ефективният баланс между публичното и частното правоприлагане ще варира в зависимост от специфичните особености на всяка юрисдикция.
Целите на корпоративното управление се формулират и в кодекси и стандарти, които по принцип нямат статут на закон или наредба. Добрите практики, препоръчани в такива кодекси, обикновено се насърчават чрез механизмите за оповестяване „спазвай или обяснявай“ или други варианти като „прилагай и/или обяснявай“. Въпреки че такива кодекси могат да играят важна роля за подобряване на механизмите и практиките на корпоративно управление, те могат да оставят акционерите и заинтересованите страни в несигурност относно техния статут и прилагане. Когато кодексите и принципите се използват като национален стандарт или като допълнение към законови или регулаторни разпоредби, доверието на пазара изисква техният статут по отношение на обхвата, прилагането, спазването и санкциите да бъде ясно определен.
I.В. Разпределението на отговорностите между различните власти и саморегулиращи се органи следва да бъде ясно формулирано и да е предназначено да служи на обществения интерес.
Изискванията и практиките на корпоративното управление обикновено се влияят от редица правни области, като например дружественото право, регулирането на ценните книжа, счетоводните и одиторските стандарти, правилата за търгуване на регулиран пазар, правото за несъстоятелност, договорното право, трудовото право, данъчното право, както и евентуално международното право. Практиките за корпоративно управление на отделните дружества често се влияят и от законите за правата на човека и околната среда, а все по-често и от законите, свързани с цифровата сигурност, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. При тези обстоятелства съществува риск разнообразието от правни влияния да доведе до непреднамерено припокриване и дори до конфликти, които могат да осуетят възможността за постигане на ключови цели на корпоративното управление. Важно е създателите на политики да осъзнават този риск и да предприемат мерки за осигуряване на съгласувана и стабилна институционална и регулаторна рамка. Ефективното прилагане изисква също така разпределението на отговорностите за надзор, изпълнение и прилагане между различните органи да бъде ясно определено и формализирано, така че да се зачитат и използват най-ефективно компетенциите на допълващите се органи и агенции. Потенциално противоречащите си цели, например когато една и съща институция е натоварена с привличането на бизнеса и санкционирането на нарушенията, следва да бъдат избягвани или управлявани чрез ясни разпоредби за управление. Припокриващите се и може би противоречащи си разпоредби между отделните юрисдикции също са въпрос, който следва да се следи, за да се избегне регулаторен арбитраж и да не се допусне възникването на регулаторен вакуум (т.е. изплъзване на въпроси, за които никой орган не носи изрична отговорност), както и да се сведат до минимум разходите за спазване на изискванията на множество системи.
Когато регулаторни отговорности или надзор се делегират на непублични органи, по-специално на фондови борси, е желателно да се направи изрична оценка защо и при какви обстоятелства е желателно такова делегиране. Освен това публичният орган следва да поддържа ефективни предпазни мерки, за да гарантира, че делегираните правомощия се прилагат справедливо, последователно и в съответствие със закона. От съществено значение е също така структурата на управление на всяка такава делегирана институция да бъде прозрачна и да обхваща обществения интерес, включително подходящи гаранции за справяне с потенциални конфликти на интереси.
I.Г. Регулирането на фондовия пазар следва да подкрепя ефективното корпоративно управление.
Фондовите пазари могат да играят значима роля за укрепване на корпоративното управление, като установяват и прилагат изисквания, които насърчават ефективното корпоративно управление от страна на техните регистрирани емитенти. Освен това фондовите пазари предоставят механизми, чрез които инвеститорите могат да изразят интерес или незаинтересованост към управлението на даден емитент, като им позволяват да купуват или продават ценни книжа на емитента, според случая. Поради това качеството на правилата на фондовите борси за допускане до търговия и за управление на търговията на техните съоръжения е важен елемент от рамката на корпоративното управление.
Това, което традиционно се е наричало „фондови борси“, днес има различни форми и проявления. Повечето от големите фондови борси сега са дружества, които се стремят към максимизиране на печалбата и самите те са публично търгувани акционерни дружества, които работят в конкуренция с други борси и места за търговия, които се стремят към максимизиране на печалбата. Независимо от конкретната структура на фондовия пазар, създателите на политики и регулаторните органи следва да оценят подходящата роля на фондовите борси и местата за търговия по отношение на определянето на стандарти, надзора и прилагането на правилата за корпоративно управление. Това изисква анализ на начина, по който конкретните бизнес модели на фондовите борси влияят върху стимулите и способността за изпълнение на тези функции.
I.Д. Надзорните, регулаторните и правоприлагащите органи следва да разполагат с правомощията, автономността, интегритета, ресурсите и капацитета да изпълняват задълженията си по професионален и обективен начин. Освен това техните решения следва да бъдат навременни, прозрачни и напълно обяснени.
Отговорностите по надзора, регулирането и правоприлагането следва да бъдат възложени на органи, които са оперативно независими и отговорни при изпълнението на своите функции и отговорности, разполагат с адекватни правомощия, подходящи ресурси и капацитет да изпълняват своите функции и да упражняват своите правомощия, включително по отношение на корпоративното управление. В много юрисдикции въпросът за политическата независимост на надзорния орган по ценни книжа се решава чрез създаването на официален ръководен орган (съвет, управителен съвет или комисия), чиито членове се назначават с фиксиран мандат. Някои юрисдикции също така използват застъпващи се мандати, които изтичат по различно време и ги правят независими от политическия дневен ред, за да засилят допълнително независимостта. Някои юрисдикции се стремят да намалят потенциалните конфликти на интереси, като въвеждат политики за ограничаване на движението в индустрията след приключване на работата чрез задължителни прекъсвания или периоди, в които не се заема длъжност в същия сектор. Такива ограничения следва да отчитат способността на регулаторите да привличат висши служители със съответен опит. Тези органи следва да могат да изпълняват функциите си без конфликти на интереси, а решенията им следва да подлежат на съдебен или административен контрол. В същото време персоналът, който осъществява надзорни действия, следва да бъде адекватно защитен срещу разходите, свързани със защитата на неговите действия и/или бездействия, извършени при добросъвестно изпълнение на задълженията му.
За да се предотвратят конфликти на интереси (включително от потенциална политическа или бизнес намеса в процесите на надзор и правоприлагане), оперативната независимост може да бъде подсилена чрез автономия по отношение на решенията за управление на бюджета и човешките ресурси. Такава автономия следва да бъде съчетана с високи етични стандарти и механизми за отчетност, включително навременни, прозрачни и мотивирани решения, които са отворени за обществен и съдебен контрол. Когато броят на корпоративните събития и обемът на оповестяванията се увеличават, ресурсите на надзорните, регулаторните и правоприлагащите органи могат да се окажат под напрежение. В резултат на това те ще имат значително търсене на напълно квалифициран персонал за осигуряване на ефективен надзор и капацитет за разследване, което ще изисква адекватно финансиране. Много юрисдикции налагат такси на поднадзорните лица в комбинация с или като алтернатива на държавното финансиране. Това може да подпомогне по-голямата финансова независимост на правителствата при изпълнението на техните мандати, като същевременно тези такси се структурират така, че да не се възпрепятства независимостта на надзора от регулираните участници в сектора и да се осигури достатъчна прозрачност на критериите, приети за определяне на таксите. Възможността за привличане на персонал при конкурентни условия също е важна за повишаване на качеството и независимостта на надзора и правоприлагането.
I.Е. Цифровите технологии могат да подобрят надзора и прилагането на изискванията за корпоративно управление, но надзорните и регулаторните органи следва да отделят необходимото внимание на управлението на свързаните с тях рискове.
Много юрисдикции използват цифрови технологии, за да повишат ефикасността и ефективността на процесите на надзор и правоприлагане, свързани с корпоративното управление, с ползи, например, за интегритета на пазара. Те могат също така да облекчат регулаторната тежест върху регулираните субекти, които сами могат да използват цифрови инструменти за намаляване на разходите за нормативно съответствие и за подобряване на възможностите за управление на риска. Цифровите технологии могат да бъдат използвани и за намаляване на тежестта на спазването на нормативните изисквания от страна на дружествата, с цел да се запази стриктното изпълнение и обхватът на регулирането на корпоративното управление и корпоративното оповестяване чрез подобряване на функционирането на съществуващата рамка.
Приемането на цифрови решения в регулаторните и надзорните процеси също е свързано с предизвикателства и рискове. Важните съображения включват гарантиране на качеството на данните; осигуряване на подходяща техническа компетентност на персонала; отчитане на оперативната съвместимост между системите при разработването на форматите за отчитане; управление на зависимостите от трети страни и рисковете за цифровата сигурност. Когато в надзорните процеси се използват изкуствен интелект и алгоритмично вземане на решения, от съществено значение е да се поддържа човешкият фактор, за да се намалят рисковете от включването на съществуващи пристрастия в алгоритмичните модели и рисковете от прекомерното разчитане на моделите и цифровите технологии.
В същото време регулаторите в повечето юрисдикции подкрепят приноса на технологично неутралния подход, който не обезкуражава иновациите и приемането на алтернативни технологични решения. Тъй като технологиите се развиват и могат да послужат за укрепване на практиките на корпоративно управление, регулаторната рамка може да се нуждае от преглед и корекции, за да се улесни тяхното използване.
I.Ж. Трансграничното сътрудничество следва да бъде засилено, включително чрез двустранни и многостранни споразумения за обмен на информация.
Високите нива на трансгранична собственост и търговия изискват силно международно сътрудничество между регулаторните органи, включително чрез двустранни и многостранни споразумения за обмен на информация или съвместни надзорни действия. Международното сътрудничество придобива все по-голямо значение за корпоративното управление, особено когато дружествата или групите от дружества извършват дейност в много юрисдикции чрез публични и непублични дружества и се стремят към търгуване, осъществено на множество фондови пазари на борси в различни юрисдикции.
I.З. Ясните регулаторни рамки следва да гарантират ефективен надзор на публично търгуваните дружества в рамките на дружествени групи.
Добре управляваните групи от дружества, които функционират в съответствие с адекватни рамки за корпоративно управление, могат да спомогнат за постигането на ползи, основани на икономии от мащаба, синергии и други ефективни резултати. Въпреки това, в някои случаи дружествените групи могат да бъдат свързани с рискове от несправедливо третиране на акционерите и заинтересованите страни. Поради това разпространението на дружествените групи в много юрисдикции засилва необходимостта регулаторните органи да гарантират, че рамката за корпоративно управление предоставя средства за ефективен контрол върху тях. В противен случай обширните и сложни структури на дружествените групи могат да създадат рискове за акционерите и заинтересованите страни на публично търгуваните дружества майки или дъщерни дружества в рамките на груповите структури, включително чрез злоупотреби със сделки със свързани лица. Някои дружества от групата могат да се използват и за прехвърляне на средства в рамките на групата като част от стратегиите за данъчно планиране на групата или могат да използват средствата за възнаграждения на управителния орган/изпълнителните директори или за изплащане на дивиденти.
Групите от дружества, работещи в различни сектори и в различни държави, изискват сътрудничество между националните регулаторни органи и между юрисдикциите, за да се повиши ефективността и последователността на регулаторния надзор. Такива усилия могат да включват обмен на информация за дейностите на дружествените групи за целите на надзора и правоприлагането. За тази цел юрисдикциите се насърчават да разработят практическа дефиниция и критерии за надзор на дружествените групи, като се съсредоточат върху аспекти като отношенията на контрол между дружествата от групата и тяхното дружество майка, място на регистрация на дружествата и целесъобразността на включването им в консолидираната финансова отчетност, наред с други аспекти. В някои юрисдикции дружествата са приели протоколи и указания за управление на ниво група като инструмент за саморегулация на дейността на групата.