През последните години реформите в политиките, интеграцията в Европейския съюз и макроикономическата стабилност помогнаха икономическите резултати на България последователно да се доближават до тези на икономиките на ОИСР. Според нов доклад на ОИСР, сега е необходим цялостен пакет от реформи, за да се запази този силен напредък.
Най-новият Икономически обзор на ОИСР за България прогнозира, че растежът на БВП ще се забави до 2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г., след 3,0% през 2025 г. Очаква се инфлацията да се понижи до 2,7% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г.
„През последните години България последователно стесняваше доходните различия спрямо страните от ОИСР. Реформите, приети в рамките на процеса на присъединяване на страната към ОИСР, ще позволят по-нататъшен напредък, като засилят конкуренцията и подкрепят борбата с корупцията“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман, представяйки обзора в София заедно с министър-председателя на България Росен Желязков. „Публичният дълг е нисък, но сега е необходима предпазлива фискална политика, за да се запази дългосрочната фискална устойчивост и да се подпомогне понижаването на повишената инфлация. Повишаването на производителността в бизнеса – по-специално чрез намаляване на бариерите пред навлизането на пазара – и подобряването на училищната система следва да бъдат ключови структурни приоритети на политиките.“
Нужни са продължаващи усилия, за да се овладее нарастващият натиск върху разходите, произтичащ от застаряването на населението и инвестиционните потребности, като същевременно се намалява недекларираната заетост и се подобрява данъчната дисциплина. Разширяването на изискването заплатите да се изплащат по банков път към по-широк кръг фирми би предотвратило загубата на данъчни приходи заради сивия сектор. Прегледите на публичните разходи биха помогнали да се приоритизират текущите разходи и да се създаде фискално пространство за разходи, които подкрепят растежа – за инвестиции, иновации и умения.
Реформите за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност, конкуренцията и инвестициите – и в крайна сметка на растежа на производителността – биха повишили жизнения стандарт. Следва да се увеличат публичните разходи за научни изследвания, а връзките между университетите и бизнеса могат да бъдат засилени. Облекчаването на регулациите и укрепването на усилията за борба с корупцията, в съчетание с подобрен институционален капацитет, биха създали по-благоприятен инвестиционен климат.
Подобряването на училищната система би повишило уменията на работната сила и би направило България по-привлекателно място за правене на бизнес. Резултатите на България в Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) остават под средното ниво за ОИСР. Отлагането на ранното профилиране и осигуряването на обучение на работното място за всички ученици в професионалното образование би помогнало за подобряване на образователните резултати и за по-голямо равенство на възможностите.
България вече изпълнява целта на Европейския съюз за 2030 г. за 55% намаление на емисиите спрямо нивата от 1990 г., до голяма степен вследствие на структурни промени по време на прехода на страната към пазарна икономика. Въпреки това е необходим по-нататъшен напредък, за да се постигнат целите за нетни нулеви емисии до 2050 г., особено в производството на електроенергия и автомобилния транспорт. Подробни планове за закриване на въглищни централи, реформи в данъчното облагане на горивата и превозните средства, както и по-високи инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и електроенергийни мрежи биха намалили допълнително емисиите, без да се компрометира енергийната сигурност.
Вижте Общ преглед на Икономическия обзор на България с ключови изводи и графики (тази връзка може да се използва в медийни статии).
За допълнителна информация, журналистите са поканени да се свържат с Ким Шардон от Медийния офис на ОИСР (+33 1 45 24 81 18).
Работейки с над 100 държави, ОИСР е глобален форум за политики, който насърчава политики за запазване на индивидуалната свобода и за подобряване на икономическото и социалното благосъстояние на хората по целия свят.